Не езикът-душата ме сърби да разкажа...
Днес моята испанска бабет имаше почетен гост от Англия. Синът на девера ѝ. Покойният съпруг на бабет е англичанин, тя е живяла 25 години там, двете ѝ деца там са родени.
–Утре ще дойдем с брат ми-беше ме предупредила дъщерята, готина и точна, взела най-хубавото от двата народа.-С нас ще бъде и един мой първи братовчед от Лондон, който ми е на гости със...съпруга си.
Честно си признавам, че чаках с любопитство. Такива силно мъжки семейства не ми гостуват всеки ден.
Влязоха двама такива мъже, че ми се приплака. Високи, стройни, красиви, спортно елегантни, с едни усмихнати очи...Мъже, та дрънкат, особено братовчедът. Кой знае как ги заглеждат жените...
Както и да е, откъснах поглед от тях и се усмихнах на сина. Той е четиридесет и нещо годишен летец, живее повече във Франция, но има тук, в Мадрид, частно училище за летци, затова прескача до нас през две седмици.
–Разбрах, че имаш утре рожден ден-вметнах, за да отместя мисълта си от мъжкото семейство ...