Част1
"Вечер"
Иван се прибираше към дома си. Беше леко хладно. Запали цигара сякаш повече, за да топли на ръцете му отколкото му се пушеше. Вървеше и мислеше как бе минал денят му. Днес имаше повече работа от обикновено. Беше доволен. Леко се усмихна сякаш на себе си. Това значеше, че е спечелил добри пари. Не много, но добри. Повече отколкото щеше да изкара ако работеше каквото и да е.Имаше днес заможни клиенти.
"Де да бяха всеки ден така"Мислеше си той. 'Тогава щеше да е рай'
Щеше да си купи една хубава кола на старо и жените повече щяха да го забелязват.
Но може би скоро щяха да го повишат.
Днес бе продал и малко кокаин.Това му донесе добри пари. На някакви осмокласници продаде с триста зора трева. На ученици не продаваше, но тези бяха много нагли и си каза 'майната им, да се тровят-естествен подбор'.
Ето днес бе изкарал колкото 5 надника където и да е.
"Лош човек ли съм"мислеше си той "ето докторите продават отрова, цигарените компании също. Защо те да са добри?! Защото е законно ли?! Явно законът е за да узаконява престъпленията вършени от богатите.
Погледна в ръката си чантата. Беше напазарил, мина през аптеката.. Искаше му се друг живот , а не наркотиците.
Неусетно стигна до вратата на дома си. Пак си повтори сякаш на себе си"лош човек и съм"
- Здравей мамо, прибрах се.
- Как мина работата-попита го усмихнато една жена на легло. - тя мислеше че той работи разносна търговия, не бе далеч от истината.
Майка му бе доста болна и лекарствата струваха много пари, които той не би изкарал ако работеше каквото и да е. Вероятно и затова се хвана на тази "работа" Така имаше пари за сметки храна и лекарства за майка му.
- Както всеки ден-усмихна ѝ се той-ето донесох тези неща за теб-отивам да хапна и да поспя.
Поговориха още малко. Иван се нахрани легна си и пак тази мисъл'аз лош човек ли съм"
А майка му имаше лекарства и се чувстваше по-добре.
Следва...
Автор Росен Росен © всички права запазени
© Росен Николов Todos los derechos reservados