Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когато половинките им ще са се прибрали.
След работа, Стан отиде до големия махленски супермаркет и реши да изненада нежната си половинка с нов специалитет. Още от дете обичаше да се навърта в кухнята около майка си и му правеше удоволствие да ù помага. Така научи доста неща от кулинарното изкуство. Когато се ожениха с Нели, много често той беше човекът, свещенодействащ в кухнята. Даже когато имаха гости, Нели често пъти сядаше на масата с гостите и заявяваше на всеослушание “да видим с какво ще ни нагости Стан”. И действително не бяха редки случаите, когато тя действително не знаеше. Така постепенно готвенето му стана “хоби”. Купуваше кулинарна литература, следеше предаванията по телевизията, изрязваше и колекционираше рецепти, публикувани във вестници и списания.
Прибра се към седем и се завъртя из пустия апартамент. Без Нели тук беше неуютно и студено, просто нямаше живот в семейното жилище. Чудеше се какво да направи, когато се сети за телефонния разговор с Лидия. Реши да си направи майтап и да се посмеят. Никой не отговори на телефонния звън. Явно Лидия все още не се беше прибрала. Тя работеше в Националната художествена галерия и понятието “работно време” за нея беше относително понятие. Наля си от уискито, което беше купил днес и седна в хола. Включи телевизора и се заслуша в новините. Какви бурни събития се случваха по света, навсякъде кипеше и вреше, войни, земетресения, урагани с “нежни имена” и цунами, десетки хиляди загинали от куршуми, мини и природни бедствия. А в техния дом всичко беше тихо, спокойно, безоблачно. Стан и Нели бяха щастливи, обичаха се от деца, свързваше ги нежно приятелско чувство, уважение и, не на последно място, любов и физическо привличане. Тя не познаваше друг мъж, даже не беше се целувала с друг, а и при него беше почти същата ситуация, като изключим няколко епизодични авантюри без особено значение, докато служеше в Хасково.
Но тази вечер категорично не му се седеше сам. Обади се на Румен, стар приятел от казармата - заклет ерген, но никой не отговори на телефона. Наближаваше 8, когато реши пак да звънне на Лидия. Отговори му запъхтяният ù глас - току-що се прибрала, искала да вземе душ и да си почива. Днешният ден бил много изморителен и имала нужда от “релакс”. Даже смятала да не вечеря, не ù се мърдало от дивана.
- Вземи си душа, яхни едно такси и пристигай да си почиваш на нашия диван - весело подхвърли Стан.
- Нямам сили даже да извикам такси - каза Лидия с явното намерение да съкрати разговора.
Когато след 45 минути звънецът у семейство Лидия и Радослав Берови изпя тривиалната мелодия, Лидия доста се забави, докато отвори и ахна, виждайки усмихнатия до уши Стан в рамката на вратата.
- Сюрприз! - се провикна закачливо той и обгърна с поглед целия хол, където го беше въвела домакинята.
- Сама ли си? - с много чуство за хумор я попита той.
- До сега бях сама, сега вече не съм - отвърна на шегата с шега Лидия и двамата се засмяха непринудено.
- Хайде, хвърли си една дрешка и да вървим - каза Стан, гледайки току-що излязлата изпод душа млада жена облечена в розов хавлиен халат.
След 25 минути, Стан паркираше Маздата пред блока, а след само 10 минути седяха в двете кресла с чаши “Чивъс Регал” в ръце. След второто питие Стан започва да свещенодейства в кухненския бокс, акомпаниран от приятните италиански мелодии. Лидия го гледаше и се възхищаваше на неговата сръчност и желание да ù покаже кулинарните си способности. Вечеряха набързо, изпиха бутилка червено вино и отново седнаха в креслата с чаши в ръка. Разговорът вървеше мудно, дългите паузи сполучливо запълваше музиката. Лидия стана, протегна ръка и го повлече в бавен танц. След третата стъпка усните им се сляха. Инициативата пак беше нейна. Очите ù горяха, гледаха го изпитателно и в тях се четеше само едно - желание. Притиснала се в обятията му не отделяше устните си от неговите, целуваше врата и ушите, гърдите му и все по-силно се притискаше към мъжа. В този миг Стан се сети за шегите на Радо, че жена му е нимфоманка и няма мъж, който да я удоволетвори. Всичко го приемаха със смях като поредната му шегичка и закачка с жената, която обожаваше.
Лидия беше миньонче с къса тъмно кестенява коса, носеше “цайси” по последна мода, имаше правилни черти, малко чипо носле, изумително бели зъби и фигурка на порцеланова статуетка. Малките ù гърди изглеждаха стегнати. Иззад очилата поглеждаха хитри очички, изпълнени с особен блясък, който изпъкваше още по-силно благодарение на тъмния им, почти черен цвят.
Когато и четвъртото питие беше изпито, Стан я вдигна на ръце и отнесе към спалнята. Положи я върху широкото легло и се настани до нея. Оттук нататък инициативата беше изцяло нейна.
Лидия съблече блузата, под която нямаше бельо, събу белите панталони и прашките, след което се надвеси над Стан, съблече ризата му и зацелува гърдите му, слизайки все по-надолу и по надолу. Разкопча кожения колан и копчето на панталона и със зъби смъкна ципа. Когато пантралоните бяха вече на пода, слиповете му го последваха. Лидия определяше позата, темпото и продължителноста на удоволствието. Стан се беше оставил напълно в нейни ръце и се наслаждаваше на изтънчената еротика, с която Лидия беше изпълнена. Такива сексуални удоволствия не беше изпитвал никога досега и се чустваше на седмото небе. Сякаш беше открил съкровището с плътските удоволствия в пещерата на Али Баба.
Упоени от алкохола и възбудата, не бяха усетили влизането на Нели, докато силната светлина не ги обля. Виждайки фигурата ù в рамката на вратата, нейното лице, замръзнало от изненада и болка, бяха се вкаменили като скулптури.
Когато Нели загаси осветлението, затвори тихичко врата след себе си, моментално изтрезняха и разбраха, че положението беше, меко казано, изключително деликатно и неприятно за всички. Но станалото беше станало.
Лежаха като парализирани - всеки със своите мисли и цялото очарование и сладост на вечерта бяха изчезнали като кошмарен сън.
Когато на следващия ден братовчедката на Нели напълни един куфар дрехи и бельо, Стан не беше вкъщи и не разбра за решението на съпругата си да го напусне и замине за Канада.
Стан се прибра от работа директно, от Нели нямаше и следа. По липсата на някои дрехи разбра, че беше идвала да ги вземе. Оставаше да открие къде беше отишла и да се опита да изпроси прошка.
В същия този момент самолетът на авиокомпания “Луфтханза” кацаше на летището в Мюнхен и само след 2 часа и 35 минути от същото летище щеше да излети самолета Мюнхен - Монреал, приютил на борда си Нели. Пътищата им се разделяха, но никой не знаеше, че никога повече те нямаше да се пресекат. Едно двадесет и петгодишно приятелство и любов бяха погубени за миг.
След 8-часов полет, в 18 часа и 35 минути местно време, Боинга на немската авиокомпания кацна на летище Пиер Елиот Трюдо в Монреал. Нели беше на канадска земя. Какво я очакваше тука? Може би нов живот.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados