Живял някога край морето беден рибар с домочадието си. Той имал две деца - едно момче на име Марко и едно момиче - с 4 години по-малко, на име Луиза. Живели те бедно, но щастливо и се препитавали главно от занаята на бащата. Но и майката спомагала за оскъдните доходи като перяла в морето дрехите на един пансион. Синът им, като поотраснал, започнал да помага на баща си в риболова, но когато станал на 16 години, скучният и мизерен живот му омръзнал и той решил да тръгне по море. Родителите и сестра му били против решението му, защото не искали да живеят без него и под заплаха да го загубят, ако корабът му бъде нападнат от пирати или корабокрушира, но синът бил непреклонен и по Великден същата година заминал като юнга с търговския кораб до Индия. Той утешил родителите си, като им казал, че ще се върне с толкова пари, че семейството ще благоденства до края на дните си и няма никога повече да бъде бедно.
Простили се домашните с момчето, почакали една година, после още една, после трета, но ...