Чували ли  сте, че има случаи, когато по време на оргазъм може да загубиш съзнание? И аз бях чувала, но не ми се беше случвало... Може би за много жени това си е ежедневие, но на мен ми се случи с един-единствен (засега) мъж... Ето я и самата история...
Вики се беше завърнала в родния си град преди няколко месеца... Лятото се дипломира, имаше няколко предложения за работа, но пред неизвестното избра познатото - до болка познатото... Беше преживяла доста проблеми напоследък и искаше един вид да си направи малка почивка - ей-така, за разтоварване, а после - като се почувстваше готова... щеше да продължи напред... Намери си временна работа, която хич не беше лоша... единствено вечер и беше скучно... след дългото отсъствие, в града почти нямаше приятели - един заминал в друг град, друг още учи някъде, трети пък - в чужбина... Полека-лека си намери компания... колкото да излезе да се позабавлява вечер... Бяха 2 момичета, с които почти си пасваха като поведение и начин на мислене - Мария и Елена...
Въпросната вечер се бяха уговорили да купонясват в една от местните дискотеки... Тъкмо пристигнаха и седнаха на едно сепаре и дискотеката взе да се пълни... След малко вече нямаше свободно място, а хората идваха и идваха... Трите точно обсъждаха как културно да откажат местата до тях, когато се приближи мъж - на средна възраст, с костюм и попита дали има свободни места при тях... Те така се ошашавиха от вида му, че просто поклатиха глава в знак на съгласие... Пристигнаха трима "чичковци", все с костюми,  а трите приятелки просто място не можеха да си намерят от напушващия ги смях... В разгара на вечерта се поопознаха, оказа се, че са бизнесмени, навлизащи в техния град и съвсем не са толкова "дървени",  за каквито ги мислеха трите млади момичета... Единият от тях се стори на Вики особено симпатичен - беше много висок - почти два метра, огромен и много рус - говореше със силен акцент и както после Вики разбра, беше руснак... Беше весел, гръмогласен, душата на компанията... неусетно Вики се осъзна седнала до него, смеейки се на вицовете и шегите му и пиеща на всеки тост, който руснакът вдигаше... а те бяха много... На него също му беше приятно вниманието на Вики и се оказа, че и обръща все повече и повече внимание... По едно време Вики се осъзна, че вече е на границата - беше изпила толкова много, че свят и се виеше - тогава Серьожа (така се казваше руснакът) каза, че за изтрезняване трябва да яде сладолед... сладоледът пристигна след секунди и вечерта продължи...  Вики реши, че трябва да си тръгне и Серьожа с радост скочи да я изпрати... По пътя - незнайно от изпития алкохол или просто от флуидите, които прехвърчаха цяла вечер между двамата, Вики се озова в прегръдките на руснака, а той умееше да целува... о, да, така целуваше... Замаената от страст Вики се съгласи да иде у тях, стигнаха до блока и той я помоли да го изчака във входа, докато той провери дали всичко в апартамента е в ред... За секундите, които остана сама, на Вики така и прилоша... явно наистина беше пила прекалено... присви се на две и повърна... поопомни се и осъзна какво прави и без да чака и секунда повече, излезе от входа и избяга...
Минаха няколко дни, Вики със срам се сещаше как се беше напила и се молеше повече да не среща Сергей... Такъв срам... мислеше тя...
Един ден, връщайки се от командировка в друг град, мина през работата да остави някакви документи... Колежката и - възрастна жена, с вълнение взе да и обяснява, че е идвал някакъв мъж, много добре облечен, делови, с някакви папки, да я търси... лично нея... Вики се разтрепери и не можеше да се начуди как я е открил, но какво пък толкова... градът не е чак толкова голям... Идеше и да не иде повече на работа, така не и се искаше да го срещне... На другия ден никой не я потърси и тя се поуспокои - може би се е отказал... Излизайки в 5 от работа, тя видя паркирана кола пред вратата, понечи да я заобиколи и... вратата се отвори и някой и каза " Добрый ден " - краката и се подкосиха, цялата се разтрепери и едва измънка някакво "здравей"... После видя, че той и отвори другата врата, качи се машинално и тръгнаха... нанякъде...
Сергей караше колата безцелно... и говореше - как съжалява, че така се е получило, разбрал, че и е станало лошо... колко усилия е положил за да я намери... че я е харесал много и тя е някак специална за него... Неусетно стигнаха до друг град, "защо да не пием по едно кафе някъде" - каза той... Седнаха и продължиха да говорят... и да се опознават... Тя му даваше около 40 години, но той каза, че е на 35, женен и има две деца - момче и момиче... Какво пък, помисли си Вики, просто приятели - нищо ангажиращо... След кафето решиха да продължат с вечеря... и както се казва - от приказка на приказка... се оказаха за вечерта в местния хотел... Сексът с него беше страхотен... Вики не беше свикнала - тя самата изглеждаше като котенце пред огромния Сергей, но се оказа, че въпреки размерите си е много нежен, грижовен и надарен любовник... Уговориха се пак да се видят... и така започна една дълга, неангажираща връзка... Винаги, когато той идваше в града, тя беше с него - придружаваше го навсякъде, беше неговото малко бижу, с което той скришом се гордееше... Тя го наричаше на галено "мечо", а той, в моментите, в които я притискаше до себе си и вдъхваше аромата и, повтаряше - "моя, моя, моя, моя...". Не знаеше дали руснаците по принцип са толкова романтични или само той... беше изключително романтичен мъж...
Постепенно двамата така се привързаха един към друг - той я взимаше на свои командировки по различни краища на България, водеше я на служебни партита, презентации и т.н. , а когато не беше с нея, говореха с часове по телефона...
Вики отдавна беше свикнала с него и правенето на любов и се струваше невероятно... Докато един ден, докато се любеха, предусещайки, че оргазмът и приближава, тя се отпусна, за да се наслади напълно на усещането и... просто изключи... Не знаеше за колко време, не знаеше какво е правила, единственото, което осъзнаваше е, как Сергей държи главата и, галейки я и повтаря "Няма нищо, милая моя, няма нищо..." После я прегръща дълго... с часове... и тя чу всички галени руски обръщения, предназначени само за нея... Не спираше да го пита как, какво е правила, срамуваше се да не би да е направила нещо конфузно... отново... единственото, което и отговори той, беше, че тя е извънредно страстна жена, в онзи момент просто е полудяла от страст, не е можела да се контролира и е загубила за малко съзнание...
Връзката им продължи доста време... Но като всяко нещо в живота... имаше своя край... Фирмата им закри клона си в града и се виждаха все по-рядко... докато съвсем престанаха... Всеки пое по своя собствен път в живота... Но в съзнанието и той си остана нейния "мечо" - единствения мъж, който я беше докарал до безсъзнание от удоволствие...