Ръцете на мама
Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприличала, Миленче? – гласът трепереше, очите бяха овлажнени, но мама умеше да се владее. Правила го беше много пъти през годините. - Знаеш ли, прекарах инсулт и вече трета година се възстановявам.
- Знам, действително много време мина. Винаги си била в мислите ми. Няма и не мога да забравя доброто старо време, дългогодишното ни приятелство с Дими и ръцете, които месеха питки, правеха страхотни дърпани баници. Ами туршиите, о, боже, и сега ми се пълнят устата със слюнка, като си спомня за огромните задушени свински пържоли, агнешките порции по Гергьовден с дроб сърма и прясна салатка с репички... Каква страхотна домакиня беше, със златни ръце и добро сърце, всичко си спомням, просто нямам думи, беден ми е речникът...
С леко притворени очи и видимо задоволство възрастната жена се пренесе в миналото и започна да говори:
- Тези две ръце, Миленче, що работа са вършили, но ще ти разкажа само за роклята на Дими. В детската градина учителките много я обичаха. Като правеха тържества, тя най-много участва. Една братовчедка, омъжена в София, ми донесе един страхотен модел на рокличка, плетена на една кука. И като започнах, сън не спях, за да я изплета, тя беше късичка с едни много интересни триъгълничета сладко розово и бяло. Корделите бели, обувчиците бели... После майките на децата от цялата група се изредиха за модела, защото рокличката беше много красива и моето момиченце също. През онези години беше нужно много фантазия и труд, за да направиш от нищо нещо. Ама правех го и то с голям мерак...
Равномерното дишане и притворените очи дадоха знак, че тя отново се унася в сън.
С Милена тихо напуснахме стаята и решихме да се разходим напосоки. Стъкнахме се и тръгнахме бавничко към басейна, там имаше атрактивно заведение. По пътя продължихме да си говорим за мама и за сръчните ù ръце, като с подробности си припомняхме за всички манджи, сладка, компоти. След това за уменията и да плете, шие и тъче. Тези ръце, които знаеха и мотика и сърп да държат, да перат и да гладят, да чистят и мият съдове, да милват и утешават...
Милена реши вечерта да ù направи подарък. Преди години наред с учителската си професия се преквалифицира и за масажистка . Известно време работеше на две места. Искаше да ме изненада с уменията си по „втората специалност”.
Мама се беше събудила и гледаше в една точка, когато отново застанахме до леглото.
- Знаеш ли, имам изненада за теб? – рече Милена и започна да масажира болната ръка със замах на завършен специалист.
Определено бях изненадана, защото през месеците, които правихме рехабилитация, командите, движенията бяха същите. Аз се смеех от сърце на сръчността ù, а тя със слънчева усмивка и топъл глас не преставаше да говори, внушаваше някакви фантазии, как мама утре ще ни сготви яденето и какви сладкиши ще ни направи, стъпила най-сетне на краката си. Мама гледаше с благодарност приятелката ми, обнадеждена че „стават чудеса” и каза:
- Аз трябва да ти целувам ръцете, Миленче, а не ти моите. Толкова се радвам, че вие с Димито от деца се обичате и съм те имала като свое дете. Една сълза на щастие се отрони и търкулна по измъченото ù лице. С Милена я сложихме да седне, вдигнахме двете ù ръце, както ги вдигат победителите на състезание, за да изживеем заедно мига на споделената обич.
© Димка Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Марти, благодаря за подкрепата. На този етап силно се нуждая от такава. С обич Дими
-
Дими, много болки се лекуват тук и много топли и сродни души се намират! Начинът, по който пишеш докосва много. Не тъгувай - сигурна съм, че майка ти е силна жена и колкото и безпомощна да изглежда, тя се бори и това я прави силна! Още безброй прекрасни мигове ви пожелавам заедно!Прегръдки от сърце на за силите жени!
-
Благодаря ти Марти, че прочете и сподели. На голям огън се пека.Не ми тежи да се грижа за мама, тежко ми е да гледам колко безпомощна и слаба е и с всеки изминал ден гасне...В "Откровения" намерих лек за душата си... Прегръдка! Дими
-
Не мога да спра сълзите си...а и не искам. Благословени да са всички майки!
Повече не мога да кажа. Пак ще се връщам тук да чета... -
Благодаря, че прочете и сподели.Темата родители-деца е винаги актуална.Аз имам прекрасни спомени от детството и затова сега издигам едва ли не в култ моите родители.Дими
-
Родителската благословия, никога не отива напразно!
-
Еми,страхотна си. Благодаря и ще очаквам с нетърпение...Ами нали затова сме в "откровения" да споделяме и радостта и болката.Добра и ползотворна вечер. Дими
-
Ще напиша есето Дими...само ,че получавам доста порицания за тъжните си разкази, а едно есе, написано на база ежедневни наблюдения в болница няма да е весело...но ще го напиша.
-
Мими, благодаря.На фона на новината за смъртта на Джако ме споходиха и тези чувства.Една приятелка постоянно ми повтаря "живей за мига",стига си анализирала,изхабяваш се, а не е здравословно.Може би е права, но аз съм щастлива с теб и останалите ми приятели от сайта с подобни чувства и интереси.С обич Дими
-
Дими, много трогателен разказ! Много силен! Много болка и много обич! Поздрави и прегръдки!
-
Еми,истински героизъм е ежедневно, ежечасно да си сред такива хора. Знаеш ли преди проблемите с мама не бях се замисляла за специалистите призвани да работят в тази област.Мисля, че труда им спада към категория "тежък психически",а доколкото имам информация заплащането - унизително. Но това е друга тема.Може би едно есе от теб ще постави и отговори на доста въпроси.С уважение Дими
-
Знаеш ли...работя с болни хора, всеки ден се срещам с различни съдби, всеки ден виждам отчаянието в очите им и мъката на близките ...Това,от което имат нужда освен рехабилитацията е много обич и непрекъснато окуражаване, защото любовта на близките е тази сила, която те кара да се бориш...Благодаря за разказа! Силен е!
-
Благодаря Веси, трогната съм... твоето мнение е важно за мен, като имам предвид прекрасните ти стихове.Весел и ползотворен ден.
-
Много силно!!!
Поздрави и от мен!!! -
Мия,благодаря, че си съпричастна към моите вълнения. И за добро и за зло е хубаво да имаме около нас добронамерени хора.Искам всеки миг прекаран с мама, да е специален и щастлив за нея.Тя цял живот се е упреквала, че много малко време е прекарвала с нейната майка и това и тежеше много след смъртта на баба ми.Многолик живот, съдби различни.С обич Дими.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
