Толкова дълго я чакаха. Сега, когато щастливо огря тротоара на тихата квартална уличка, бързо се екипираха с гъби, кърпи, спрей за огледален блясък и щастливи примряха пред нея. Жадуваната им нова–новеничка кола... Утре ще отпрашат за морето. Ще обикалят – от Калиакра - до Ахтопол... Уговориха срещи с приятели... Ех, по–бързо да тръгнат с новата кола...
- Госпожо, близо ли живеете? – извади ги от унеса тих, гърлен глас. В очите на Мария се бяха вперили два дълбоки горящи въглена. Циганка. Дребна, почти миниатюрна фигурка имаше тази жена. В ръцете си държеше огромен найлонов плик за събиране на рано окапалите листа.
- Прясна водица искам – почти беззвучно се отвориха напуканите устни.
Увлечени в подготовката за пътуването, Мария и Данчо не обърнаха внимание на въпроса. Толкова по–важни занимания владееха мислите им.
– От временната заетост е – Данчо смигна дяволито, – всяка сутрин обикаля с чувала улицата. И подсвирквайки си, заключи багажника и се отправи към къщи. Младата му съпруга п ...