Всички в селото обичаха Рафи – дружелюбното куче смесена порода, което живееше в импровизирана къщичка от щайги до спирката. Макар и да не бе чистокръвен, Рафи изглеждаше достолепно, може би защото бе взел много от гена на баба си – породиста каракачанка. Всички познаваха Рафи и мнозина го хранеха редовно, така че той бе успял доста да заглади косъма. След като стопанката му почина преди три години, Рафи започна да се шляе из улиците, плашейки със страховития си вид децата, а и не само тях, но седмица по–късно вече никой не се съмняваше, че едрото четириного е кротко и безобидно. Малчуганите се катереха по него, бъркаха му в ушите и устата, а в отговор на това получаваха единствено влажни лизвания по лицата. Рафи предизвикваше бурен смях, когато се заиграеше с пръчка или топка, защото заприличваше на пале, каквото не беше вече повече от дванайсет години.
Пушещата пред магазина продавачка видя, че Рафи подтичва тромаво по улицата и му подвикна закачливо, а секунда по–късно очите ù се пр ...