С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затичах пред тях. Път проправяйки им. През гора от обида. И мълчание. Под проливен дъжд. От болка. И вероятности.
И все пак надявайки се. Препъваща се. В дънери. Недоверие. И заслепена ревност. Всеопустошаваща. И най-дългите монолози изслушала. С разкъсани дрехи. От клони. Неповалена все още. Под евкалипти. И от въпроси.
И не диви рози, а капчици кръв. Мъчително разцъфваха. В стъпките ми, виновни. И грешни. И изранена паднах. На горския мъх, без сили. Но сияеща. Достигнали до теб бяха. Думите ми - "Ще ми простиш ли? Любов моя! Мой необходим дъх!".