Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени...
Усмихвам се, сещам се
за нас и до тук.
Знам, че всичко свърши...
Отпивам глътка скоч,
усещам сълза по бузата си
и всичко приключи...
Взех пистолета и натиснах спусъка.
Тогава се сeтих,
страдам от шизофрения.
Забравих да си изпия хаповете.
Голям рев падна...
реваха много...
Горките те, ако знаеха само
какво щях да им причиня,
ако бях още жива!
© Отрова Кобейн Todos los derechos reservados