Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панталон контрастиращ на бял, ръчно плетен пуловер. Косата й бе вързана на небрежен кок с малка златиста шнола. Не обичаше грим и за компенсация ухаеше на парфюм от рози. Прекалено бавно се приготвяше и вече бе закъсняла за забавата.
Долови нежна, романтична музика. Мелодията събуди в нея нещо отдавна потъпкано и скрито. Движенията й станаха още по-сковани, но вече от притеснение. Седна на единствения свободен стол в дъното на залата. Само за миг се преобрази в сива, безлична жена като част от мебелировката.
Усети, че никой не я забелязва и постепенно се успокои. Огледа всички спокойно и съзря познати и не до там приятни лица. Някой от тях танцуваха с партньори, други на групички обсъждаха нещо р ...