Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците се люшкаха и пееха шумно и силно. Разкара стоката по къщите и се запъти към дома.
Минаха десетина дни и майка му се вдигна на крака. Позаякна полека-лека и започна да върти къщната работа. Котлето вреше с вкусна чорба на огъня.
Тя седеше с баба Руска на пейката и си приказваха. Беше отворила вратника и чакаше сина си.
Продан им кимна и ги поздрави, вкара стоката в двора и ги запря в кошарата. Майка му отиде да дои животните, а той се уми на герана, заглади косата си и излезе. Не му се ядеше. Нито пък искаше да говори с майка си. Луташе се. Беше раздразнен и объркан. Едва изкара денят. Спеше му се от безсънната нощ, тътреше крака из мерата, но отиде далеч от Самодивското. Беше решил, няма да х ...