Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири…Писна изведнъж…рязко и шумно…процепи тишината и тъмата.
Изви се тази свирня над дърветата, полетя и тя нагоре…
Чуха се викове, много гласове долетяха, сякаш цялото село се е сбрало на поляната.
Ихуууу….ихуу…- разнасяха ехото скалите…
Хоро се зави…невидимо хоро…тресеше се земята…гърмеше всичко под нозете им…
Музиката лудееше…бумтеше… и силни викове на хората…
Долетя вятър…като хала…Вихър се изви…
Сянката доби очертания. Над кладенецът се показа хубавицата, която беше виждал на дъното във водата. Със златни като свила коси, зеленоока и магнетична…над раменете й криле…като на огромна птица…Със зелен пояс, стегнат в тънкия й кръст… ...