Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. Историята, която започвам, е поредната странна история от моя свят. Дали историите ми са странни, или самата аз? Мисля си, че понякога е хубаво да хванеш лист хартия и просто да си надраскаш нещо. Вие как мислите, хубаво ли е да се усамотиш със себе си и да си изкажеш какво ти е...? И просто после да тръгнеш срещу света, напук на всичко и всички, знаещ докъде се простират възможностите ти... Всеки има мечта, нали? Хайде, позволи на твоята да се сбъдне, докажи на себе си, че можеш, хайде!
Имах и все още имам възможността да разбера какво значи да си самотен, да живееш с някой, който все едно не те познава, който се прави, че те няма в къщата му и това не е поредното гадже, а твоят най-близък роднина ...