Беше необичайно топъл януарски ден. Нямаше и помен от малкото останал сняг по улиците, а подухващият южняк придаваше на околността едно приятно усещане за пролет. Тя вървеше бързо и целеустремено по малката уличка, която се падаше успоредна на главната централна. Погледът й както винаги бе скован и забит в земята пред нея, веждите намръщени в изкривена линия, каращи челото й да се набръчква.
Хората, които я подминаваха се вглеждаха в лицето й с интерес, търсейки очите й. Ала тя не поглеждаше никого - като че ли бе сам самичка на света. В ръката си стискаше дребни монети, а палецът й постоянно играеше по другите пръсти, подсигурявайки че парите са там. След минути вече беше приближила малката църква в края на уличката. Старите железни врати бяха широко отворени, сякаш очакваха пристигането й. На входа старицата погледна младото момиче и тъжна усмивка проигра на лицето й.
- Обичайното ли, дете мое? - попита възрастната жена нежно.
- Да... - промълви тихо девойката и кимна бързо с глава. ...