Но за негова изненада вратата се отвори почти веднага и Кондов видя на прага красиво русокосо девойче с коса до кръста и изрисувани с черен молив сини очи. То силно се изчерви.
- Аз...мислех, че е братовчедка ми!
- Добър ден, госпожице! Търся майка ви, може би ще я повикате?
Не беше очаквал, че дъщерята на Нона е толкова хубава. Не беше и предполагал това типично северно очарование, което се излъчваше от розовото личице с малка уста и нежна бяла шия. Беше предупреден , че прилича на баща си, но той беше брюнет.
- Тя е на работа, каза момичето, понякога работи и в събота....защото е лекарка!
- В такъв случай, може ли да й телефонирам?
- Разбира се!
Момичето се отмести за да го пусне вътре и Кондов влезе. Черно бял котарак се изви на дъга и застрашително изхъска.
- Стига,Типтип! Много си глупав, та ти не си куче!
- Не е глупав, каза Иван, предпазлив е. За разлика от тебе. Защо пускаш непознати в къщи?
- Но аз ви познавам, защити се момичето и стана още по-тъмночервено - Виждала съм ви по ...