Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” или “варварство”. Та нали варварството е безбрежно във времето, следователно, то самото няма познание за собствена история и вътрешна структура.
Все пак, от трите предишни епохи човечеството се беше измъкнало, благодарение на доказаната си многобройност, разпръснатост и неедновременност на потапянето в хаоса на не-познанието. Първата епоха беше свършила за едни с началото на египетската, за други с началото на китайската, а може би и с цивилизацията на незнайните занаятчии от неолитните гробници на Балканите от преди десет хилядолетия.
Втората епоха започна с краха на Рим и с великия безреден поход на запад и продължи до установяването на християнството като основна религия в Европа.
А третат ...