Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше да остане сам в планината. Нямаше какво да направи, всички пътеки отдавна бяха затрупани. А му се искаше да бъде сред хора, искаше му се поне да си поприказва с някого. Още една въздишка се изплъзна от устните му. Най-самотен се чувстваше по празниците.
Точно когато се канеше да си сипе трета ракия, нещо изтопурка отвън. Той се стресна, скочи от стола и се приближи до прозореца. Не видя нищо, а и не му се вярваше да е дошъл някой заблуден турист. Помисли си, че от покрива се е свлякъл сняг. Нещо обаче го тревожеше и той реши да излезе отвън, за да провери какво става.
Снежната пелена покриваше дворчето пред хижата. Дори купчината нацепени дърва беше изчезнала в белотата. Хижарят погледна в л ...