Зелено, червено, пулсиращо лилаво, жълти кръгове, смътни очертания, премигващи контури. Гравитация? Моля? Какво е това?
Вятър. Топъл. Не. Болезнено студен, режещ с всеки полъх.
Дъжд. Приятен? Топъл? Вероятно...
Вече бе мокър...
Глад, студ, болка, страх... омраза.
Омраза. Омраза към него. Омраза към нея. Омраза към всичко живо...
Ненавист. Ненавист към постъпки. Ненавиждаше нещата, които бе постигнал с пот на челото. Нещата, с които се бе гордял... Нещата, за които някога бе мечтал...
Това ли се случва, когато достигнем върха? Балансираме "върху глава на карфица" и се стремим всячески да не се подхлъзнем? И какво? Колкото по-дълго сме на върха, толкова по-дълго падаме, толкова повече боли, когато ударим дъното?
Болката. Болката от глада. Гладът за обич, за разбиране. Болката от липсата им...
Пулсиращата болка в главата му, в стомаха му, във всяка част от изстрадалото му тяло.
Физическата болка. Именно нея не усещаше, тя не бе несравнима с това, което се случваше със сърцето му. Усещаше ...