Ще избере бележита дата и ще остави незабравима гледка. Ще превърне богохулството в изкуство – оскверняването на шестата божия заповед в абсолютния художествен жест. Или нещо такова...
Не бих могъл да сгреша повече. Тръгна си в ден, делничен като чиновник между девет и пет. Безшумно като котешка стъпка. Изчезването ѝ без вест е единствената вест, която няма да забравя. Книги, дрехи, магнитчета за хладилник – спомени от живописни места, които така и не посетихме – всичко бе чисто, подредено, нормално. С такава сигурност очаквах, че дежурният ѝ смях, които компенсира за липсата на “добре дошъл”, отново ще прозвучи и ще заличи спомените за всичко случило се преди да вляза през вратата, че ми се стори, че наистина го чух. В банята, до четките за зъби, които всяко сутрин се преструвах, че обърквам, до всички хиляди думи – нечути, думи – неизказани и думи, които все едно и също казват…
От чешмата не тече вода – капки се самоубиват в мивката. В шкафовете, с небрежно провиснали чекмеджета, кои ...