Сближаване в кенефа
Някому ще се стори неприлично, друг запита: "Абе, баш това ли трябва да обсъждаме?", трети направо ще ме обвини в расизъм или нетолерантност...
Ама тоалетните, клозетите, кенефите ги има. И са били нужни - особено на цивилизованите хора. А виж, различията при ползването им, са показателни и интересни. Най-вече с опитите на едни да се наложат над други и чрез отходното място.
Няма червена точка, защото е писано внимателно, ходено е по ръба, говорено е предпазливо...
Пак разтърсват живота ни. И отново объркват хората – кой е врагът? Дали ислямистите, режещи глави заради усещането, че са обидени? Или нагли кухавели, предизвикващи и провокиращи чувствата на хората?
Не само на мюсюлманите, а изобщо на мислещите нормални хора.
Защото религията си е лична работа. Ми, вярва си човек в нещо – дори Летящото спагетено чудовище да е, щом не пречи на другите…
Ама да поканиш такъв и му поднесеш спагети на трапезата… Обида, предизвикателство, повод за конфликт…
Е, сега ще кажете – а нима сме канили мюсюлманите тук?
Не сме. Дошли са преди седем века по нашите земи. Завоеватели. И някои са останали тук.
Виж, пришълците, дето се мъкнат насам… И дирят на баницата мекото… Друг случай…
Но западняците поканиха пришълците. Сами. Берлин е градът, заемащ второ място по брой турци – след Истанбул. Гастарбайтери някога, потомството им сега.
Франция е изпълнена с африканци. Някои още от преди два века, други от средата на миналия – когато напускат родината си заедно с бившите господари. Служили на Франция, няма как да останат в освободената държава.
И задачата е била – а и сега е! – останалите сред нас и новодошлите сред западняците да не бъдат чужди. Някак си – трудно, много трудно, обаче да бъдат част от обществото.
Да не са чужди…
Е, може и да не са. Но никога няма да станат свои…
Дори в дребните за ЕнтелЕгентите неща. Примерно – кенефа. Наричан благозвучно клозет или тоалетна. С което функцията му не се изменя.
Само средата…
Като всеки нормален българин, и аз имам куп познати, че даже приятели, сред турците и циганите. Цигани христи и цигани мюсюлмани.
Идвали са на гости, ходил съм на гости. Приказка, хапка, пийка /не вярвайте на митовете, че мюсюлманите не пият алкохол и не хапват свинска мръвка!/. И посред ешмедемето – човешко е, приисква й се на душата да отлее от резервоара, да разтовари шкембето, да направи място за нов кеф…
А в кенефа на мюсюлманите – пластмасови бутилки с вода. Бит и душевност. Обаче – на стената виси тоалетна хартия. За гости. Или може и за лична употреба – знаеш ли…
Когато идват у дома, бутилки в тоалетната няма. /В банята има шест десетлитрови, ама за тях виновно е ВиК-то, налага се да пазиш резерви/ Но и проблеми няма. Нито веднъж никой не се е оплакал, че няма вода. Използват си хартията хората и това е…
Та думата ми е – ей такива дребни неща в бита МОГАТ да ни разделят. Могат, макар засега – не…
Ще речете – ега ти изперкалият! За религия става дума, за междуетнически, междурасови, междуцивилизационни разлики, пък той… Кенефа…
Да, ама и той е различен…
Както и кухнята. Както и храната. Сервират ти нещо, което не харесваш – учтиво отказваш. А може и да хапнеш – за да не смущаваш недосетливата домакиня.
Тогава? Къде е проблемът?
В нас. В хората. Едните решили, че може над всичко да се подиграват. Другите приемат преселването като завоевание. И едните, и другите искат да налагат свои закони…
Тук вече равновесието се нарушава. Защото трябва да разделим гостоприемниците. Първо – не ние сме поканили пришълците. Направиха го онези, които векове наред са ограбвали страните в Африка и Азия, поробвали са населението им, натрупали са днешните си богатства върху чужд гръб.
Второ – поканата беше уж към някакви специалсти, а нахлуха траш кадрите. Тия, които хем са некадърни, хем искат, и искат, и искат…
Трето – на паразитите им внушават, че ЗАВОЮВАТ Европа. И могат, а и трябва да налагат своите закони и мераци тук.
Макар отдавна да е казано: „В чужд манастир с твой устав не ходи“. Защото там си имат свой…
Който е бил в мюсюлманска държава /а някои от тях откровено се наричат Ислямска република/, знае – без къси поли, без голи рамене, без… Абе, мъже и жени трябва да спазват законите на исляма. Никаква демокрация, никаква прошка…
На чужда земя си…
А после чуждите идват тук. И започват да изискват да спазваш техните правила. Примерно, жените с чадра, нихаб, фередже. Въпреки твоите закони за разпознаване…
Ама гости били…
И ние, като примерни домакини, трябва да приемаме исканията им.
Отклонение. Един приятел бая си изпати от възпитанието си. Отиват на гости на тъста и тъщата му, жена му дава указания: да няма никакви претенции, телевизора да не регулира /тогава нямаше дистанционни/, да не забравя – гост е…
След седмица идват ония на гости, но указанията са същите: да не посяга към телевизора, защото нейните родители са гости, значи трябва те да регулират…
Дребна работа, ще речете. Дребна, но се повтаря в огромен мащаб днес.
И – сериозно – мюсюлманите във Франция и Германия вече са поставили ребром въпроса: кога ще се прекарат специални водопроводи в тоалетните? По ислямски маниер…
Накрая – клозетът е важно място в историята на цивилизацията. В римските бани са служели за отдих и обсъждане на важни въпроси, например. Кралят Слънце е страдал от запек, имал е специален благородник, който го поотривал с памуче след свещенодействието. И, ако Кралят доволен и облекчен се изправи… Памуконосецът можел всичко да пожелае. Та си изкарвал добри пари от приети поръчки.
Така че…
А в момента възникват и други проблеми. Пак по линия на тоалетните и делението чужди/свои.
Разните откач… ЛГБТ-та поставят ребром въпроса за тях. Всяка група си искала собствена тоалетна. Да не се смесвали с нормалните.
Та очаквам новите строежи на публични сгради да бъдат с изискване – поне 10 вида тоалетни в тях. Две, разбира се, с кранчета върху тоалетните чинии.
Нали са за гости. Които не се чувстват чужди, а ние вече сме техни…
Каня ви да видите седмичния коментар в блога ми: https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Деа!
-
"Свят голям - хора всякакви" ... И различията никога не са дребни... Дълбока тема.
-
Благодаря, Елке!
-
Много хубаво вникване в проблемите! Поздравления!
-
Благодаря, Румяна!
Пепи, идеята ти е чудесна, но този път съм сериозен, та редактирах. -
Доста неща са за обсъждане.Сещам се едно:холандците като тръгнали от нос Добра Надежда носели със себе си всичко и където се заселвали садели(пшеница)и така нагоре към екватора-вървели,садели,жънели и т.н.В един момент садят пък не никне. Тогава разбрали,че са влезли в друг климатичен пояс,пшеницата не никне-извод.В Библията има един образ на човек(Даниил 2гл.)калта и желязото никога не ще се слеят един с друг.Далеч съм от мисълта,кой е желязо, кой кал.Всяко нещо си тежи на мястото,особенно на серска основа.Мъдрост е нужна за всичко.
-
Не пипай творбата! Много са си сладки грешките, можеш да ги сложиш пояснително под черта, ако ще редактираш.
То вярно си е мнително и внимателно: най-тайните и важни sms и чатове се пишат там!
а мочам - знаеш какво е, нали? -
Благодаря, Пепи!
Видях ги заранта още, ама ме мързеше да поправям. Сега ще редактирам. -
мнимателно - 2 в 1 > мнително + внимателно
точмка - 2 в 1 > точка = мочка, от глагола мочам (справка - диалектическия речник)
извинявай, но се разхилих и се заиграх с "грешките" ти...
Поздравления! -
Благодаря, Костадине!
-
Много си е добре заглавието,макар че можеше и нужника да бъде но твой е избора Георги.Сериозно замисляща тема.Поздрав.
-
Благодаря, Дени, адаш!
Сериозна тема е, колкото и да изглежда повърхностно-лековата.
Зглавието е леко рекламно, леко поставящо теза. -
Много интересно ми беше, въпреки неприятното ,за мен ,заглавие. Хареса ми!
-
Това е много дълбока творба, а който я подцени, или прочете повърхностно, си е негов проблем. Именно дребните различия, натрупвайки се, често предизвикват големите конфликти.
Както е в едно семейство.
Жената премълчава за разхвърляните чорапи, за яденето в леглото, за биричката по време на мач, за... Но не забравя!...
Мъжът също премълчава за студената вечеря, за забравената покупка на биричка, за изхвърлената топка, която пази от дете... Но и той не забравя!
И изведнъж, от 1 чорап, или една гозба с малко сол... Скандалът, набрал вече инерция, Избухва адски...
Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
