Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не беше февруари, а август, но всеки един лъч ми напомня за тогава. Преживяхме всичко - кавги, предателства, щастие и тъга. Знаехме всичко една за друга, споделяхме си за болките, радостите, за любовта и разочарованието от нея. Бяхме най-добрите приятелки... бяхме. И още щяхме да бъдем. Но нещата се промениха, когато ти замина и ме остави сама, тук, където бяхме преживели всичко.
Сега всяка от нас има своите приятели, с които е винаги заедно, с които споделя всичко. Но на мен ми липсваш ти... Липсва ми спокойствието, липсва ми приятелството ни...
Ти ще се върнеш, знам го, но нищо вече няма да е същото. И двете ще сме променени... Ще се правим, че всичко е както преди, макар да не е така... Всичк ...