Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи дълго при теб.
Взех всичко, сърцето си само не можах. Търсих го навсякъде, но така и не успях да го открия. Предположих, че си го захвърлил някъде, но аз ти прощавам Любов моя... и без това беше твърде изнемощяло, за да обича отново!
На излизане угасих свещта, която бях запалила, в очакване ти да се прибереш. Беше почти догоряла, но се опасявах да не избухне пожар и да изпепели дома ти така, както ти изпепели душата ми и я превърна в пустиня.
Оставих ключа на масата, до бутилката с червено вино и двете кристални чаши. Ако решиш да пийнеш - наздраве! Доста горчи, нали? Не поглеждай към етикета - не е от виното. Навярно това е вкусът на болката. Е, тепърва ти предстои да го отпиваш. На мен не м ...