11.

            Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно уловен дивеч, но винаги го намираха непокътнат. Само веднъж на третата вечер, когато изнемощели от поредната любовна игра, се прибраха в леговището си, разбраха, че се е опитал да стане и това ги обнадежди. Кучката се чувстваше малко виновна пред него, но стига да се оправи, щеше де намери начин да го излъже с нещо. Вярно, че Сакатият беше добър любовник, но само с това не се живее, а и беше недъгав!...

12.

            На седмия ден, когато слънцето го беше напекло Той най-после се събуди и почувства как във вените му тече животворна кръв. За разлика от третия ден, когато още нямаше сили да се изправи, сега скокна и отиде до извора да се напие с вода. Беше страшно гладен. Подуши храната, която му бяха оставили, върна се и омете всичко. Чувстваше се вече здрав, но не можеше да забрави случилото се. Струваше му се, че всичко е един кошмарен сън. Трябваше да разбере какво беше това куче, което преди да припадне, идваше накуцвайки към него. А и наистина ли ги беше видял с мастията си да се любят или това беше само сън?        
            Огледа се и дочу познат лай. Беше неговата любима с въпросното куче. Тя много се зарадва, че се е оправил и заподскача край него. Той изръмжа и поиска обяснение за всичко. Тя му разказа, излайвайки, че когато е припаднал на помощ му се притекъл Сакатия и заедно са го извлекли от водата да не се удави, а после в продължение на седем дни са му носели храна и са се  молили да се събуди. Погледна я с недоверие и я попита направо за това, което беше видял вечерта, когато са беше пробудил. Тя се засмя и като го захапа любовно зад ухото, му каза, че това е било навярно видение или е сънувал кошмарен сън. Със Сакатия са си само приятели и той искрено му е помогнал, като и през тези седем дни са бдели над него… Не му се вярваше това, което му пролайва неговата, но нямаше начин да провери, дали го лъже или не, защото и той не беше много сигурен дали изобщо се беше пробуждал…     
            Всъщност, сети се как може да провери, но това щеше да стане след два месеца, когато тя се окучи и на бял свят се появят няколко кутрета, от които щеше да разбере дали има чужди освен неговите и ако имаше, щеше да ги изяде…

13.

            Сприятели със Сакатия, макар че си имаше едно на ум и когато му дойде времето, ще го провери. За един месец раната му зарасна и тримата се отправиха тържествено към Големия град. Бързо откриха онова място, което се намираше в центъра с металните огради. Беше изоставен строеж на ниво дупка, с изкопани основи, обрасло с храсти и бурени и образувало се мочурище, а там се събираха мастиите на града…
            Отначало постоянните обитатели ги посрещнаха враждебно, докато разберат, дали са от тяхната черга, но след като минаха благополучно през всички тестове, ги приеха и заживяха с тях, като едно голямо семейство… 
            Тримата бяха неразделни. През деня ходиха в града до боклукчийските кофи да търсят храна. Имаха няколко места, които им бяха любими. Едно от тях беше до заведение, на няколко метра от оградата на тяхното Царство, където се рецитираха стихове и пееха песни. Там, освен че намираха доста често до боклукчийските кофи различни огризки, понякога по време на безпаметните си запои, двуногите им подхвърляха по някой кокал и ги гледаха как се боричкат и бият за него.
            Мастията беше наедряла и всеки момент щеше да се окучи…