Днеска се събуди доста късно – някъде към 11 и 30. Досега не беше му се случвало да се успи така, а не беше нещо и болен, наистина странно явление беше случилото се за него. „Хмм, сигурно е имало причина, пък и какъв сън сънувах, ох, какво съм се заохкал?!? Да хвана да се стегна, че ще изпусна кафенцето!“ – това бяха първите мисли, които минаха като светкавица през разсънващото се все още съзнание. Стана и както дните, прекарани в Институцията, се обръсна, изкъпа, приготви си дрехите и машинално се облече – всички тези операции извърши за около 10ина минутки. Сетне усети протестите на стомаха си, да вече яростно огладняваше и трябваше да направи нещо по въпроса. След като отново се огледа пред огледалото и се убеди, че е „пич и половина“, се запъти ентусиазиран към кухнята. „М-м да, сега каква английска закуска ще си направя!“ – самият вид на яйцата с беконче го накара да се оближе три пъти. Застана развълнуван до хладилника и се сепна за момент – ужасен погледна надолу и съзря истинат ...