Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще стопли нашите сърца, запустели от глупавите купони и развратни мисли за почивки, планини, морета и такива ми ти ужасии. Уютът на класните стаи, по-голи и от монашеска килия, придружен от чудесните звуци на падаща мазилка от стените и с пълнещата окото красота на увехналите цветя, на места изцяло липсващи от прозорците, ме карат да се замисля как не сам се записал на частни уроци и през лятото. Боже, колко много съжалявам за този си пропуск. Ма нищо, за да съм чист пред съвестта си, вместо по предвидените, жадувани толкова дълго пет СИП-а( които всъщност са задължителни, ех че кеф), ще се запиша на още три. И без това ми остава по час и половина свободно време на ден, трябва да ги запълня с нещо, няма да си почивам я. Ми чи тъй де! Няма почивки. Напълно ми стига и без това отвратително дългата лятна ваканция. За следващата година ще си подготвя молба да намалят това недоразумение лятна ваканция. Бе кви почивки, бе хора! Ще си почиваме, когато умрем. Чак тогава.

   Аз, като се замисля, тази молба мога да я пусна на едно и с оплакването ми от решението да увеличат часовете по физкултура на три. И два са ни много! Вместо да увеличат физиката или биологията, те намерили с физкултурата да се занимават. Абе кой ги пуска тия хора в министерството. Вместо да правят глупости да вземат да напишат още един учебник по биология, че три са ни малко. И по-бързо да приемат решението за изпити след всяка година. Ма такъв кеф си е до късни доби да се изцъкляш пред учебниците, докато не заспиш сладко, сладко направо с отворени очи. Ма нали си казахме - няма почивки. Към три часа сутринта се будиш и продължаваш да учиш, щото шестици на матурите тъй се изкарват. Вече показател за покачващия се успех на ученика ще бъде и покачващият се диоптър на очилата.

   Абе хора, с всяка година става от хубаво, та по-хубаво. Абе кеееф! Ма хайде да спирам, че нали се сещате, учебниците ме чакат, нищо че е 23:22 часа. Нали помните в първи клас какво пяхме:”...и в студ и в пек...” , бих добавил: ”учим и няма спек”.

   След още малко(5-6 часа) учене ще си лягам, за да може утре пак да чуя бодрото:”Клас стани, клас мирно!”. Ще се видим там... in da club:)))

Zimed