Имало едно време един зъл и грозен крал. Никой не го обичал, но понеже притежавал власт и несметни богатства бил обграден с много ласкатели. Като всеки владетел той се нуждаел от наследници и затова скоро сключил брак с бедна принцеса. Младото момиче било скромно и покорно, но въпреки това често ставало жертва на избухливият му характер. Не изминало много време и на краля се родила женска рожба. Владетелят бил ядосан, защото мечтаел за син. Животът на съпругата му станал още по - нерадостен. Незнайно защо кралят си внушил, че жена му изневерява, а накрая стигнал до извода, че детето не е от него. Като силен и могъщ владетел той трябвало да има само синове. Умолявала го съпругата му да й вярва. Кълняла се в своята непорочност и любов, но напразно. Съпругът й ставал още по-груб и жесток. Накрая една нощ той нахлул в покоите й. Пронизал я безмилостно с кралският си кинжал, а на стената се появила тъжната й сянка. Виждайки, че ще е трудно да прикрие убийството, кралят заповядал стаята да бъде зазидана.
Никой не повярвал в естествената смърт на принцесата. Тя била прекалено млада и в отлично здраве. Слугите в двореца шушукали за появата на призрак на красива жена с воал.
- Принцесата плаче, вчера я видях... Душата на принцесата няма покой....Имам чувството, че търси някой, може би детето си... – шептели изплашени стражите на двореца.
Кралят бил вбесен. Той вече нямал власт над нея, а гробът й чернеел покрит с влажна пръст.
- Как можах да взема за съпруга най-невярната жена?! И от онзи свят се опитва да ме злепостави? - възмущавал се той. Понякога засичал тъжната й сянка да скита из двореца, но щом го съзирала тя изчезвала с писък.
Дворецът ставал все по-студен и мрачен. Като че ли с убийството на принцесата той започнал да линее и умира. Слугите започнали да го напускат. Денем кралят бродел мълчалив, а нощем обикалял като луд влажните каменни коридори. Почти не спял измъчван от кошмари.
- Заради нея ще отида в Ада! Заради справедливата си мъст, ще горя цяла вечност. Трябва да се срещна със Сатаната и да го помоля за прошка. Той трябва да ме освободи от вечните мъки. – размишлявал владетелят.
И кралят забравил действителността. Започнал да прекарва дните и нощите в най-мрачните подземия на двореца. За свой помощник наел стар вещер, който практикувал черна магия. Така двамата мъже уплътнявали своето време в оформянето на заклинания, пиенето на вълшебни отвари и в подготовка за демоничната среща. След месец, при пълнолуние, когато магичното засилва своята власт настъпила решаващата нощ.
Вещерът очертал по пода с човешка кръв знаци, дал отвара на краля и призовал най-могъщото зло. Когато Сатаната се появил, вещерът се оттеглил в най-тъмният ъгъл на подземието и оставил владетелят сам с чудовището.
- Здравей, сине! Изненадан съм да те видя. Не очаквах да събереш смелост да ме призовеш. Какво ще желаеш от мен? Всъщност не ми казвай. Знам какво си мислиш в момента. Ужасен си, че те наричам мой син. Вярно е. Преди много години баща ти работеше в този дворец. Обикновен слуга, но с големи амбиции и почитател на черната магия. Когато се срещна с мен сключихме сделка. Да стане могъщ владетел, а аз за награда ще прекарам първата брачна нощ с неговата съпруга. Така се появи и ти. Едно човешко дете, кралски наследник, но с моята кръв. За съжаление ти си слаб и толкова самовлюбен, че не можа да усетиш присъствието ми. Лесно те манипулирах.
- Как смееш? Какво искаш да кажеш? – извикал ужасен владетелят. Имал усещането, че сънува кошмар наяве.
- Е, аз не се славя със скромност. Винаги изтъквам своите победи и дела. Внуших, че съпругата ти изневерява. Всъщност тя се оказа глупаво добродетелна. Отблъсна ме. Тогава събудих в теб ненавист към нея. Така й отмъстих за това, че не ме пожела, а ти един ден ще дойдеш в Ада завинаги. Ще бъдеш с мен, твоя баща и в най-пъкленото място.
Кралят се разтреперил. Паднал на колене на мръсния под и започнал да го умолява:
- Не желая да съм в Ада! Не заслужавам вечни мъки. Щом ти си ме подвел, трябва да ме освободиш от това наказание.
Дяволът се разсмял с най-невинната усмивка. Бил толкова красив и чаровен, че неволно внушавал доверие.
- Много обичам, когато някакви човешки същества започнат да ми се кланят. Дори ако носят моята кръв. Няма нищо безплатно нито на този, нито в отвъдния свят. Ще сключим сделка. Даваш ми дъщеря си и повече никога няма да ме видиш и чуеш. Свободен си. Но ако ме излъжеш ще срина целият дворец върху теб. Тук навеки ще живеят само кукумявки и прилепи.
- И каква ще е съдбата на детето ми? За какво ти е нужно? - промълвил изненадан кралят.
- Срокът е три дни. След това се моли никога да не си ме призовавал. – прошепнал Сатаната, а усмивката му се преобразила в злобна гримаса.
Изригнал адски огън след който подземието потънало в смразяващ мрак.
В дъното му се чул задавен шепот думите: Господи помилуй! Изплашеният вещер бил паднал на колене, разтреперан и се молел трескаво.
Кралят стоял като статуя на скръбта и мълчал. Грозното му лице било пребледняло, а пищните му дрехи били мръсни и прогорели. Съвестта му се била събудила и крещяла в него с пълно гърло: Ти си убиец! Заслужаваш да гориш в Ада! Спаси единственото си дете.
Дълбоко в себе си владетелят знаел, че искането на Сатаната било уловка. Ако пожертвал живота на дъщеря си щял завинаги да остане в адските подземия.
Какво се случило ли? Знаем само, че бебето било оставено на една бездетна двойка.
Заможното семейство го отгледало тайно като собствена дъщеря. Владетелят заповядал всички спешно да напуснат двореца. На третия ден той сам слязъл в подземията и повече никой не го видял. Последвал чудовищен трус и огромният замък се сринал. Призракът на убитата принцеса го напуснал завинаги. Успокоена, че кралят е получил своето наказание тя отлетяла към райските земи. След години руините от двореца обрасли в бурени и се превърнали в любимо място на кукумявки и прилепи. Сатаната изпълнил обещанието си.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados