Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя и аз на една дълга, дървена пейка. Душата седнала до мен ме заговори първа.
„И тука бюрокрация, а? Голямо чакане. Мене ме блъсна кола, ти как се озова тук?“ Ох, аз отдавна съм се запътил за тук, ама все нещо става. Ама има време ще ти разправям. Значи, вече десет години със смъртта си играем на криеница. Пръстите ми пожълтяха от тютюн, черният ми дроб преоткрива своя капацитет. Понякога добавям синтетика в кръвообращението си. Спя с всяка, която ми попадне. Обичам скоростните тестове с мотора си. За адреналин карам в насрещното. Мислех си, че всичко това ще ме убие, но не даде добър резултат и уви, черната работа трябва да я свърша пак сам.
Понеделник
Мислех, че ще е най-чисто с приспивателн ...