Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки бряг непозната муза или си я водех моята от София, а на нея ѝ хареса там, не знам... Истината е, че всеки един от тези разкази е роден или от действителна случка, или място, което ми бе направило силно впечатление, или от срещата с непознат, когото превърнах в герой. Дали беше плуващ в морето омар, или опашка от младоженци пред една скала на брега на морето в жарък следобед, или поп по къси гащи в двора на крайбрежна отдалечена църква и млада попадия по бански до него, беше без значение. Попивах видяното и го описвах. Е, разбира се, всяка основа гарнирах с голяма доза фантазия и всевъзможни отговори на онзи важен писателски въпрос „Какво би станало ако?...“ Най-хубавото на юнското море е пре ...