Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглавява клона на световна фирма за Югоизточна Европа. Тогава, току що завършила колежа, бе решила, че ще попътува година-две преди университета, за да опознае света. Пропътува цяла Европа, стигна до Турция, Сирия и Ливан. Ориентът я плени. С кораб се прехвърли до Египет, а от там през Тунис и Алжир чак до Мароко. Пътуваше сама. Прибра се за малко в родната Австрия, колкото да се успокоят родителите, че е жива и здрава, а после прекоси океана. Мексико, Гватемала, Колумбия... Европа не я броеше. Кръстосваше я надлъж и нашир, тогава и по-късно, вече като студентка. Избираше винаги диви, понякога опасни места, далече от туристическите маршрути. Като този пуст плаж, където планината целуваше морето. ...