ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в която се родила баба, била с две стай и пристройка за кухня. В едната стая спели тримата ѝ по-големи братя, а във втората била тя с родителите си и по-малката ѝ сестра. От рано познала глада и сладостта на коричката хляб. Рано сутрин всички излизали от къщата и тръгвали да търсят препитание за деня - на този да окопаят царевицата, на друг да оплевят нивата, я сено да прибират, я стоката да пасат, каквото дойде. Но съвсем не били редки вечерите, когато всички се прибирали с празни торби. В планинското село, нивите били малко, животновъдството не се развивало добре, особено в годините след Първата световна война, когато от фронта не се завърнали мнозина мъже.
Водената политика на Ляпчев през два ...