Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха, в забраненото, в немоето.
Кой определя кое е грях и кой е грешен? Има ли ад и рай и къде е моето място? Смъртта е неотложна, затова е редно да се замислим. В какво вярваме? Аз вярвам в щастието си, а цената му е скъпа. Ще се извися в бели одежди или ще се загърна с пламъци.. въпрос на гледна точка. Животът е един и е някъде по средата между ада и рая. Живееш ли, ако се лишаваш и пълноценен ли си, ако се храниш с грехове. Всеки носи сам собствения си товар.
Избършете мръсните си ръце от съвършено белите ви дрехи, преди да хвърлите камък по мен. Според нечии норми съм грешна. Аз съм чиста пред сърцето си, защото му позволих да обича и да се отдаде. А пред Бога каква съм... И пред моя Бог съм ...