Седми
Честит ви празник доктори!
Спомням си, как преди трийсет и две години майка ми и баба ми ми обясняваха "Витя, ти си добро момче. Обичаш да помагаш на хората. От теб ще стане добър доктор."
Знаете ли, има едни лоши момчета, но аз не бях от тях. Аз слушках, папках и правех добрини. Даже и, като навлязал в онази възраст - специалната, пак си останах относително добро момче. Така с леката ръка на майка ми и баба ми ми остана това за цял живот. Витя-доброто момче.
Сдобих се и със занаят-лекар.
Помага ли това да си добро момче в занаята? По скоро не.
Първата ми среща с истинската медицина беше в "Бърза помощ". Работих там, като санитар, докато учех за лекар. Безсилие - това усетих. Имах чувството, че съм застанал по средата на една широка и пълноводна река. Вместо вода, в реката плуват човешки души. Пред мен е светът на живите, а зад мен този на мъртвите. Аз съм разперил ръце в безумна надежда да задържа потока, и едвам успявам да хвана шепа хора, които не успявам да задържа, и те непр ...