Не съм аз,
няма ме,
тъга ме обзе,
празно ми е,
болест мен плени,
сухи са устните ми,
ти, ти и отново ти,
това е болестта ми.
Защо?
Какъв си ти? - нищо особено,
даже безличен, еднакъв,
обикновен,
но не! Не!
Усещането,
влиянието, властта ти
над мен,
това е!
Но какво е, защо е,
не трябва,
а искам, желая,
това е края,
душата страда,
самотата -
налегнала е,
пустотата -
обхванала е,
болестта -
сграбчила е... любовта!
Не живея,
а изживявам
дните си,
не желая,
а преглъщам
живота си,
не виждам,
а подминавам
късмета си,
не го искам,
не жадувам,
това е...
Все тая вече е...
без ТЕБ защото е...!
© Ваня Янчева Todos los derechos reservados