2.
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Даже селският център – някогашното кметство, кръчмата, читалището, бившето училище и чешмата, опасваше пътя и селяните някога използваха пътя като площад. Там даже провеждаха манифестациите на 24 май и 9 септември… Когато имаше деца и млади хора…
От тоя площад тръгваха улиците. Понякога покрити с плочи, друг път залети с асфалт, най-често от утъпкана пръст, спечена от вековете и превърнала се в здрава основа. Някои улици си бяха пътеки – особено тия, които водеха към източната махала...
Преди голямо, селото сега се беше разгънало на същата площ, но повечето къщи немееха и гледаха с празни очи. Нямаше стопани…
В началото съседите поддържаха изоставените къщи, после започнаха да минават веднъж ...