Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към свещеното за него бюро в читалището. Тишина…
Кръстев също не бързаше. Каквото беше станало – станало беше. В селото не се забелязваше някакво движение. Явно нападателите бяха се оттеглили още при първия сблъсък. Може би бяха разузнавачи, може и някаква откъсната групичка да беше пробвала бърз набег…
По едно време чу шум откъм пътя и се вгледа. Като че нямаше никого, но клонките на един храст се движеха странно във вертикална посока – без вятър. Сетне се показа ръка с кърпа, махна няколко пъти, пак се скри. След минута всичко се повтори, обаче тоя път се мярна слабо, брадясало лице. Милко…
Кръстев размаха един клон от чардака. Достатъчно, за да разбере човекът в храста, че е видян и разпознат. ...