3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беше, позна го въпреки опушеното лице, внимателно носеше жена към читалището долу. Жената го прегърна здраво през врата и Кръстев осъзна, че е Тинка. Тя трябваше да е в кръчмата при кухнята, но явно и там бяха попаднали куршуми или мини…
До Голямата чешма лежаха по очи неколцина, с вдигнати до главите ръце. Отдалеч, та макар и с размътено съзнание, даскалът разбра, че са от бандата. Над тях горд с автомат в ръка стоеше Корчо, а върху чешмата беше седнал Ангел с картечницата, насочена страховито към групата…
Болеше го всичко. Започна да се сеща. Куршумите го застигнаха тук – когато пресичаше на бегом пътя. Искаше да види как са хората в читалището след спирането на огъня. Да, да – огънят внезапн ...