Глава девета

           София 1935 – Кеворк

Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и  все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят за януарските снежни бури и виелици. Файтоните препуската по паважа, а звънчетата на кончетата пееха по-бодро. Небето се беше прояснило и само малки бели перести облаци украсяваха небесната шир, като скреж по стъклата на прозорците през студените зимни дни.  Тази година Малък Сечко беше добър и кротък, и софиянци  му се радваха. 

Вчерашният съботен ден беше донесъл доста алъш вериш на магазин “ Златен лъв”. Само за 3-4 години братята си бяха извоювали място в обущарския еснаф, и най-вече име на честни и добросъвестни занаятчии. Моделиерските качества на Кеворк и майсторството на другите трима, ги бяха превърнали в една от най-търсените фирми по Пиротска. Магазинчето беше малко, но  хубавата стока и любезността на Кеворк, който посрещаше клиентите, привличаше много хора, и то не само от квартала. 

Часът вече минаваще седем, когато си разпределиха седмичните надници, спуснаха металните ролетки на магазина и тръгнаха към дома си. 

Минавайки покрай фурната на Боре, купиха няколко топли питки за  голямото  им семейство. 

Посрещнати от вечно намусения си баща, от  нежно любящата ги Мариям, и от младата булка Виктория, четиримата братя побързаха да се поизмият на чешмата в кухнята и седнаха на масата  усещайки необикновения аромат на кимиона. Майката  беше сготвила  любимото ястие на синовете си- кимион кебап придружен от невероятно вкусен пилаф, ухаещ на пресно краве масло, което купуваха от близкия пазар.

Седнали край дългата дървена маса, покрита с мушама на малки  бели маргаритки, всички очакваха младата булка да  постави пред всеки полагащата му се порция. Рапаел с удоволствие отпиваше от малката чашка с разредена с вода мастика, докато всички останали чакаха знак от баща си за да започнат да успокояват    повика на празните си стомаси. Нахвърлиха се на любимия си ориз, а малките парченца месо, разнасящи из цялата махала сладникавия аромат на кимиона,  бяха като награда за дългия работен ден.

След вечерята, младоженците отидоха да гледат новия френски филм, показван в близкото кино “Модерен театър”, а Кеворк се запъти към  приятелите си които го очакваха в арменски клуб.

По стара традиция, в неделя сутрин семеството закусваше към 11 часа.  Кеворк стана рано, взе от долапа бельо и банските приннадлежности, сложи ги в една платнена торба, ушита от майка му,  и  с бързи крачки се запъти към  Общинската баня срещу Халите.

Вървеше с бързи крачки по тихите улици. Софиянци  все още се излежаваха в тази февруарска неделна сутрин, та по улиците минувачите бяха много на редко . Малкото отворени магазинчета бяха главно бакали, баничари и млекари. Когато мина покрай фурната на ъгъла на ул. Цар Симеон и Цар Борис, лъхна го  неповторимият мирис на пресно опечени варени гевреци. Кеворк не издържа на изкушението,  взе няколко железни монети от джоба и си купи един силно  препечен, хрупкав геврек и поглъщайки вкусните залци продължи  към банята.

Въпреки ранният час, в банята имаше много хора. Чака почти час. Кеворк обичаше водата, ходеше редовно на баня и по този повод, често беше мишена на шегите на братята си. Особено на най-малкия Армен, който изпитваше панически страх от съприкосновение с вода.  Кротък като момиченце, добряк по характер, сутрин едва едва мокреше част от лицето си с движенията на малко коте, и братята му  се подиграваха за нежеланието му да си измие лицето, както правеха всички останали.

В неделните дни, заради късната закуска, обядът се сливаше с вечерята.  В ранният следобяд на този неделен ден, Кеворк проявяваше някаква необичайна нервност. Мълчалив по природа, днес съвсем беше загубил способността си да говори.   Мълчеше когато му говореха, сякаш не чуваше гласовете на другите. Потънал в собствените си мисли.

Той не виждаше и не чуваше никого около себе си. Мислите му бяха заети с предстоящата среща със синеоката красавица. Това момиче имаше необикновено въздействие върху него.  Занимащ се активно с  културно-просветна  и туристическа дейност в арменските организации, Кеворк имаше допир с много жени, добри приятели, приятни събеседници, преданни съподвижници, но никоя от тях не беше го вълнувала така както направи това слабичко дребосъче с огромни сини очи.

Срещата му беше в четири, но още в три Кеворк беше готов за срещата.  Беше облякъл новия костюм, купен за случая от Паравазян, ризата не беше нова, но  добре запазена. Вратовръзката беше вързал с голяма трудност, след половинчасова борба с новозакупения аксесуар, възелът беше почти приемлив.

Часовникът на стария кухненски бюфет показваше 4 без 15, когато  младежът се спусна по стълбите и се отзова пред дома на Ева. Те живееха  почти един до друг. Имаше още цели 15 минути до срещата, но  силно развълнуваният Кеворк, ходеше напред назад по тротоара на улицата, тайно поглеждайки към прозорците на момичето.

Ева го забеляза, усмихна му се и направи знак, че след мъничко ще излезе. 

Двамата вървяха един до друг по улицата, той мълчеше и слушаше нейния разказ за работата й, за живота им в  Родосто и Свиленград. От време на време Кеворк задаваше кратък въпрос и  след това слушаше подробния отговор на младата жена. 

Стгнаха до джамията Баня Баши и тръгнаха по улица “Търговска”. Пресекоха булевард Дондуков и се отзоваха пред сладкарница “Пачев”. Кеворк познаваше прекрасно планините и водопадите  около София, но почти не познаваше сладкарницитре, кафенетата  и ресторантите на столичния град. 

Чувствайки нерешителността на кавалера си, Ева взе инициативата :

-Да влезем тук, чувала съм,  че е приятна сладкарница,- предложи тя, запътвайки се към вратата на сладкарница “Пачев”. 

Кеворк я последва и седнаха на маса  недалеч от  витрините с  разни сладкарски вкусотии.  Еклери и крем пити  съжителстваха с торти “Монблан”, баклави, тулумбички и кадаиф правеха компания на крем шоколад и мляко с ориз. Из въздуха се носеше аромата на кафе “Мока” и кафе “Меланж”, в който се преплитаха вкусовете на кафе и какао, леко гарнирани с прясно мляко или разбита сметана. Бозата в големите  халби беше осеяна  с хиляди малки мехурчета, което беше знак, че е резлива и студена.

Млада келнерка облечена в черно, с бяла престилчица и малка, подобна на корона, касинка  върху къдравите си  руси коси, прие поръчката и след минути всичко беше на масата.

                    София 1935- Ева

Разочарована от краткотрайното си годеничество, Ева  не желаеше  ново разочарование и затова беше настроена твърде скептично към  нов опит за задомяване. Само за да угоди на родителите си, тя се съгласи да  срещне  този млад човек. Освен това, тя му беше много благодарна за услугата, която й беше направил. След отказа на няколко познати обущари да заменят пантофите й, което я беше крайно разочаровало, услугата на един непознат, в нейните очи  имаше висока цена. Това беше основната причина да даде съгласието си за тази среща.

Кеворк не беше грозен, но не беше и красавец. Среден на ръст, с широки рамене и голями кестеняви очи. Погледът му беше строг, но мек. От него лъхаше  доброта и спокойствие.  Високото му чело говореше за природна интелигентност,  и ако не бяха нещастията на арменския народ, вероятно би имал съвсем друга съдба.

Ева се обличаше така, че да изглежда елегантна и по модата. Професията й го изискваше. Даже у дома ходеше на висок ток и приятна рокля, която подчертаваше природната й красота. На бялото й лице,  и под късо подстриганата черна коса, изпъкваха необикновено сини като метличина очи. Големи сини езера в които можеше да се удави всеки, който дръзне да  ги владее. Очите й излъчваха някаква студенина, която мигновено изчезваше  когато на устните й  заиграеше  нейната очарователна усмивка. Беше талантлива и борбена. На търговският й нюх можеха да завидят много опитни търговци.  Умееше да се пазари и обикновено постигаше целта си.

Срещата с Кеворк не я вълнуваше особено. Облече една от роклите които сама беше ушила от тъмно син “жоржет” с бяла апликация  около шията и  ръкавите.  Тъкмо се оглеждаше в голямото огледало, когато го забеляза да  крачи напред назад по отсрещния  тротоар. Махна му за поздрав и вътрешно се усмихна. Младият мъж изглеждаше смутен и развълнуван от предстящата среща. В края на краищата е само една среща,  си каза малката шивачка, облече новото манто  преправено от едно палто на брат й,  и изскочи на улицата.

Сладкарница “Пачев” беше пълна с  клиенти. През  този неделен следобед,

използвайки  хубавото време, много софиянци бяха излезли на разходка.  

В кафе-сладкарница “България”, посещавана от хайлайфа на столицата,  седяха мастити търговци, важни политици и  известни хора на изкуството. В близката сладкарница “Луксор”, клиентелата  беше  от млади семейства  дошли да вкусят от  сладкарските чудеса на майстор Ваклинов, учил занаята в прочутата “Сахер” в  австрийската столица. По кварталните бозаджийници, ученици и ученички флиртуваха на чаша боза, смееха се шумно на някоя остроумна шега и с трепет разменяха  скрити погледи пълни с загадки и тайни вълнения. Майки с деца, и баби с куцукащ до тях дядо, поемаха  с треперяща ръка  чашата с резлива боза, която  бозаджията  подаваше през тезгяха. По масите се трупаха празни чинии, вилици и чаши, които чорбаджията нямаше време да събере.

Ева и Кеворк седяха  пред чашите с боза и  бавно хапваха от кремпитите с  ванилов яйчен крем - специалитет на  тази сладкарница.

Кеворк извика  русокосата келнерка и поиска сметката. Само след броени секунди тя постави пред него листчето със консумираното и сумата. С  присъщото си спокойствие, той бръкна във вътрешния джоб на  новото  си сако и лицето му стана бяло като платно. Опита в другия джоб, но и там нямаше нищо. Явно обличайки новата си дреха, той беше забравил да премести портофела и сега се намираше без стотинка в джоба. Момичето чакаше да получи парите и хитричко се подсмиваше, любопитна как младежа ще излезе от комичното положение,  в което беше изпаднал.

Ева веднага схвана ситуацията, взе листчето със сметката, извади от чантата си необходимата сума и плати сметката.  

 Когато излязоха от сладкарницата, навън вече беше паднала вечерната тъмнина. По улиците движението беше понамаляло, градът беше утихнал. Само чаткането  от копитата на файтонджийските коне, нарушаваха от време на време тишината на столичния град. Неделя беше  и на следващият ден хората рано сутринта щяха да бързат за работа.  

 Първата среща  на Ева и Кеворк беше свършила конфузно за него, а тя вътрешно се смееше на комичната ситуация,  в която неволно беше изпаднал новият й познат.