Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят за януарските снежни бури и виелици. Файтоните препуската по паважа, а звънчетата на кончетата пееха по-бодро. Небето се беше прояснило и само малки бели перести облаци украсяваха небесната шир, като скреж по стъклата на прозорците през студените зимни дни. Тази година Малък Сечко беше добър и кротък, и софиянци му се радваха.
Вчерашният съботен ден беше донесъл доста алъш вериш на магазин “ Златен лъв”. Само за 3-4 години братята си бяха извоювали място в обущарския еснаф, и най-вече име на честни и добросъвестни занаятчии. Моделиерските качества на Кеворк и майсторството на другите трима, ги бяха превърнали в една от най-търсените фирми по Пиротска. Магазинчето беше малко, но хубавата стока ...