Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник за броени минути. Не напразно и градската управа му беше възложила поддръжката на градския часовник, който беше вграден в старата кула, останала още от турско време.
Часовникарят Манук се появил в това балканско градче много отдавна. Бил съвсем млад, даже брада още нямал като хората. Мургавото му лице било покрито с мъх, тук таме прошарено с рижави косъмчета, които на слънцето блестели като златни.
Манук не беше висок, но имаше широки плещи, мускулите му опъваха ръкавите на ризата му. Правеше впечатление нa човек притежаващ голяма сила. На младини се беше занимавал с пехливанлък.
Никой не знаеше откъде беше дошъл, едни казваха, че е турчин, защото говореше свободно турски, други пък твърдяха, ...