СЕПТЕМВРИЙСКО
Ето, че вече е септември и вятърът се обърна. Задуха откъм запад, подравни морето и изгони всички софиянци обратно в голямото село.
Най ми е хубаво на мен пък сега. Водата топла, морето дюс, плажовете празни и сме си останали само ние. Сутрин сме едни и същи по брега. Познаваме се, кимаме си и се поздравяваме, макар и да не си знаем имената. Това мен хич не ме бърка, защото аз на всеки съм измислил име.
Ето поздравихме се с „Жената-мъж”. Тя, не само че има типично мъжка конструкция, физиономия и прическа, но на багажника на колелото, с което идва до плажа, винаги е привързала, ту права лопата, ту мотика, ту празна пластмасова касетка. Явно има някъде градинка покрай Атанасовското езеро, която наглежда след сутришната разходка по брега.
До колене нагазила във водата ми помаха с ръка „Бабата-куче”. Спокойно, тя не е с кучешка конструкция, или осанка, но като влезе още малко по-навътре, прикляква да се натопи до гуша и прави някакви дихателни упражнения, при които издава зву ...