Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изгаря листата и разлива навсякъде аромата на горящи есенни листа. В измъченото ми съзнание кънтят нейните стъпки.

Октомврийската ръжда, която приближава, ще обгърне сърцето ми и ще го сломи с допира си на ръждясал метал, ще ме срещне с нея – грозната, но и красива смърт. И когато идвате за последна среща с мен, не носете черните дрехи на скръбта, а празнувайте. Празнувайте под топлите лъчи на септемврийското слънце.

Rest in Peace, Peter Steele

(January 4, 1962  – April 14, 2010)

http://www.youtube.com/watch?v=WhmGxA34_xg&p=7FB4CA5C1C4DAB34&playnext=1&index=34