15 oct 2008, 6:21

Сестра 

  Prosa » Relatos
1423 0 14
21 мин за четене
Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това нямаше никога да се случи - поклати глава Севда, бършейки мъртвата с чиста кърпа. - Щеше да види тогава мъжът й кого ще бие и как ще оставя дете без майка.
Изречението се заби като гвоздей в малката детска глава. Трябваше да си намери брат, който да я защитава. Трябваше да го открие на всяка цена, за да не й се случи същото като на майка й.
Погребението мина като в някакъв полусън. Местеха я от място на място като вещ, погалваха я разсеяно по русата коса и добавяха неизменно:
- Горкото дете, какво ще стане сега с нея? Кой ще я прибере сираче?
Отговорът дойде още на сутринта. Балканската война беше в разгара си и селото трябваше да реши как да се спасява от приближаващия ураган на сраженията. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??