Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. От както моя се гътна от инфаркта и ме остави сам сама за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че е дошъл часът.
Наше село си е баш село. На завет е и планина ей на - един разкрач място. И градо е наближе - има, нема, един час с магаре. Младите работят там, ама си живеят у село. Вечер кафенето на центъро се пълни.
Убаво си е наше село. Много си е убаво.
Останах вдовица, ама съм още харна. Те, петдесето не ми личат. Висока съм и съм слаба. Ама не кльощава. Имам си оти требе и където требе. И не съм проста. Гимназия завърших.
Та кога останах вдовица взеха да се навъртат мераклии.
Стоян, вдовеца, взе да ме пресреща на гробищата.
Динчо, парясника, дето му избега женчето у чужбината и живее през две къщи, сутрин
рано разлайва кучетата с кавала.
Имаме и двама ергеня. Те, какви ли ергени като са минали петдесетте, ала тъй му е думата. Единият живее до едната ми приятелка, а другият до ...