На Север в тайгата дървените къщички на дървосекачите – с форма на огромно буре, прозорец, врата и комин – не се заключват. Най-много едно дърво да подпре вратата, за да не е съвсем отворено. Остатъците от храната не се изхвърлят и се остават на масата. Може някой загубен, много гладен и премръзнал – това е лесно – стотина крачки отклонение от главния път в многовековната гора е неприемливо и съвсем не безопасен факт – да я намери и това да му спаси живота...
На обяд в дървената къщичка няма загубен човек – има мечка...
Не е гризли, но е голяма и черна. Като ни вижда – шестима горски с дълги бради и студен тен на лицата, побягва.
На втория ден, по обяд, е отново там. Този път ни чака на „ не приемливо“ за нас разстояние. Гледа с досада виковете и дюдюканията ни и си тръгва. Без да бърза и доволна от храната – не тази от масата – раниците ни са разкъсани, а от сандвичите няма и спомен.
За трети ден се приближаваме до бурето с мечката – няма намерение да си ходи. Стоим на границата на он ...