Приказка за възрастни

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред листопада на дърветата в южния парк. Седнали на една пейка, раздаваха дози приятелство и на хората отсреща.
- Смешни са тези хора, уж истински, а не умеят да ценят божествения дар - приятелството - изрече след кратка пауза порцелановата кукла - Лицата им са с изтрити черти от надежда, вяра и любов...
- Смешни ли? Те са направо невероятни егоисти, защото мислят единствено за собствения си живот, а съсипват този на другия! - категоризира се стъклената перла - Виж, виж, ето до онова дърво, умислени стоят майка и дъщеря... Колко са прекрасни в своето съзерцание! Сякаш Божието проникновение се е скрило в тъжните им погледи, в устните, лишени от усмивки. Смирението понякога не е необходима добродетел.
- Да, права си, но ти не забеляза отегчения вид на бащата, който пие бира в заведението: Палитра. Любовта е побягнала като прелетна птичка, а отчуждението наранява чувствителността - натъжи се куклата.
- Невидими сме за околните очи, но успяваме да прочетем горчивата чаша истина. Надявам се това да не те натъжава прекалено! Понякога всеки от нас е сам сред останалите. Едно е да си сам, друго е да си самотен! Хората не умеят да направят разликата! И страдат, обвинявайки останалите за несполучливите си избори! - говореше перлата.
- Хм, ти наистина си прозорлива, мила моя, но не забравяй, че ако те забележат, хората, ще те затворят в магазина за скъпоценности. И ще блестиш колкото цялото съкровище на земята, но ще изгубиш душата си. Тогава какъв е смисълът да те видят? - примоли и се с изящество нейната приятелка.
- Да, искам да бъда оценена по заслуги, но не и да загубя собствената си душевна индентичност - намръщи се перлата - пък и от видяното ме боли сърцето. Не искам никой да страда! Защо човекът наранява най-близките си, причинявайки им следи от жестокост и разочарование?... Толкова ли е трудно и неосъществимо всички да живеят в хармония?...
- Виждаш ли? Раните идват от измислената обич. Робуваме на любовта и от това изгарят мостовете от мечтите и копнежите по бленуваното щастие... Понякога едно уважение е достатъчно, за да продължиш напред. Затова остани в моя измислен свят! Приятелството е по-ценно от показността! От предателството и лукавостта!
- Вятърът подслушва разговора ни, а листата са свидетели на думите. За радост няма да ни предадат на лукавите човеци. И ще сме най-добрите приятелки, познали добрата и лошата страна на житейската преходност - зарадва се перлата.
- Листата на дъба ми казаха, че бащата на онази красива жена до малкото нежно дете притежава три магазина за злато. Ала познава и злото у него, ненаситната жажда да има, но и да унищожава. Помисли и ми кажи решението си. Ако публичността ще те удовлетвори - направи го, премини в ръцете на хората. Аз често ще си мисля за тебе, ще поплаквам като бебе в самота и ще се моля за ощастливяването в границата на реалността и самозабравата! - добави куклата.
- Глупости, няма да те изоставя! Никога! Дружбата ни е ценен дар и не мисля да я жертвам заради лъскавата опаковка на фалша и лицемерието - гордо и с достойнство заяви красивата перла - Забрави този тъжен разговор! Светът се е превърнал в хаос на неосъществените възможности и печалбата от нещастието на страдащите. Пълно е с мъртви души! Вървят сред нас, а вече са с угаснали надежди и очаквания... Ех,  остави! Скоро дочух, че палмата, толкова добра и милостива, напоследък е много болна... Живее наблизо, да и отидем на гости, може да се нуждае от помощ, пък и да я малко утешим!
Тръгнаха бавно, но уверено към неизменчивата същност на приятелството. А слънцето ги даряваше с топлота и яркост. Бяха значими за самите себе си и не им се налагаше да носят маски, създадени от някакви си хора!
Сезоните на сърцето имат и своите приоритети и при неодушевеността. Есента показва грима си на тези, които са усетили красотата от деня и обичта към живота. Съхранили истинското приятелство и открили нови приоритети от необятния стремеж към съвършенство.
Умеем ли да се наслаждаваме на сезоните, както перлата или куклата? Истински ли сме в своето бягство от действителността?...

Тишината - рисуваше образи, пълни с красиви илюзии.

Удовлетвореността носеше спокойствие и мир.

Прекрасно е да живееш тук и сега!

Сезоните на сърцето намигат и усещам позитивизма на духа.

Завинаги изгоних тъгата и посредствеността.

Ръцете ми са разтворени обятия от радост и сила.

И с крачка напред озаптявам отчаянието. 

Привет, моя единствена сълза!

Тупти сърце, ела и я приюти!

Настоящето е храм на щастието.

Нека остане такъв и във Вечността!