- Откритията в сферата на технологиите нарастват не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час - започна Доминик - Ако искате да сте най-добрите, не е достатъчно да се сетите първи за дадено нещо. Колкото и креативна да е идеята, трябва да сте бързи. Тук нещата седят по този начин - ако не си достатъчно ловък, някой друг ще те изпревари. То и в живота е така, като се замисля.
Натали седеше и го наблюдаваше. Чудеше се как е възможно да е толкова прав и в същото време в тотална грешка. Нещата, които казваше на тази конференция бяха точно такива и тя го знаеше. Чудеше се само колко значително нараства човешкото познание в сферата на технологиите, но за сметка на това в сферата на чувствата хората още като че ли не бяха започнали от "а" и "б". Много имаха да учат, но пък си мислеха, че знаят.
Натали също смяташе, че разбира. Беше убедена, че тази "наука" не е никак сложна за разбиране. Беше сигурна, докато на практика не се сблъска с нея. Тогава разбра, че има доста въпроси за изясняване.
Телефонът звънна и прекъсна размислите, които се въртяха в главата ù. Това за нея беше поредното доказателство, че дори когато размишлява не може да остане на спокойствие от всичко, което я заобикаля.
- Ало? - вдигна телефона си тя и зачака отговор.
- Добър ден! - поздрави гласът от отсрещната страна.
- Добър ден! - отвърна на поздрава Натали.
- Имате ли време за едно проучване, което правим? Вашето мнение е важно за нас и ще се радваме, ако споделите какво мислите по няколко въпроса.
Жената от отсрещната страна беше ако не друго, то поне любезна. Натали силно се съмняваше, че точно нейното мнение засяга тази непозната, която върши работните си задължения, но пък жената ù се стори дружелюбна и реши да отдели от времето си. Доминик ги беше пуснал в кратка почивка и след това конференцията трябваше да продължи.
- Да, кажете с какво мога да Ви бъда полена? - попита Натали.
- Чудесно! Като за начало искам да Ви попитам по колко часа на ден прекарвате пред компютъра?
- Страхотно! - помисли си Натали - Аз се опитвам поне за секунда да се отърва от темата, а ето, че тя неуморно ме следва.
- Ало, госпожо, тук ли сте още? - попита жената като не получи отговор.
- Да, тук съм. Замислих се върху въпроса Ви - опита се да се измъкне Натали.
- Аха - промърмори жената.
- Сигурно ме мрази за това, че ù губя времето - помисли си отново тя, затова започна да разсъждава на глас - Ами тъй като работата ми е свързана пряко с това, че прекарвам по доста часове пред компютъра, вероятно мога да посоча като отговор между 8 и 10 часа на ден.
- Осем или десет? - попита анкетиращата.
- Откъде да знам! - помисли си Натали - Да не си засичам...
- Осем или десет? - повтори жената от другата страна.
- Осем! - отвърна другата.
- Добре, да продължим нататък. Колко често гледате телевизия?
- Що за глупаво проучване! - помисли си Натали - Какво значение има по колко време гледам телевизия, или пък колко часа на ден прекарвам пред компютъра?! Ама, че глупост! Изгубих си времето за почивка за да отговарям на някакви измислени въпроси.
- Госпожо, по колко часа гледате телевизия? - повтори жената леко изнервено.
- Вижте, първо не съм госпожа и второ, не си засичам с хронометър, че да знам.
- Е, добре де, средно поне не можете ли да прецените?
- Аха, средно значи... а по-рано беше от жизнено важно значение дали са осем или десет часа!
- Добре, да запиша ли и тук 8 часа? - предложи анкетиращата.
- Пишете - отговори с отегчение другата - Напишете ако искате и 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Тези проучвания изобщо някой гледа ли ги след това?
- Разбира се.
- Кой? - полюбопитства Натали.
- Това е секретна информация - сподели жената.
- Секретна, дръжки! - мърмореше си наум Натали - кой знае дали изобщо записва или ми губи времето с глупости.
- А по колко време отделяте за най-близките си хора, госпожо? - зададе следващия си въпрос анкетиращата.
Натали замълча. Замисли се, че от поредицата на глупавите въпроси до тук, този беше изключително уместен. Прекарваше по толкова часове в други толкова по-маловажни неща, а когато се замисли осъзна, че за най-близките си, хората отделят по най-малко време. Това я натъжи. И тъй като не искаше да даде отговор дори пред себе си каза само:
- Нали Ви казах, че не съм госпожа? Освен това трябва да затварям, започва конференцията и нямам време.
- Лошо, госпожице, много лошо! - отвърна жената от другата страна.
- Кое му е лошото? - зачуди се Натали.
- Това, че един ден наистина няма да можем да покажем това, което е най-важното. И знаете ли, тогава не липсата на време ще бъде проблемът. Не. Време ще имаме. Твърде много. Даже ще е предостатъчно за да помислим какво сме имали и какво сме пропуснали, бързайки за нещо, което няма да е от значение. Време ще имаме - повтори жената - но възможност може и да нямаме.
© Мария Костадинова Todos los derechos reservados