Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за мене припкат тиа ора там.
Та дават, значи, мач. Язе съм са изопнал кату глистек на кревато и саму фцувам тиа наште. Они ни съ ут наши селу, мъ така играат гачи язе съм га учил.
Англичане. Жинатъ и она сиди до мени и саму мъ пита:
- Ричи бе, Ваньо, кои са тиа наште? С кои дреи са? С тиа изцапаните или с чистето?
- Трай ма! Колко дъ та уча! Тиа с чистето са съдии ма. Они свират мача.
- Кви съдии бе, Ваньо? Кого съдат? А кат свират, що другите не пеат?
- Брех проста та зех, ни съ научи край мени! Докат ти гу каа ша свърши мачъ.
Я, тури идно дръво нъ печкъта, чи ша ми са смръзни мъжкуто нящо.
Жинатъ стана и кат си мрънка нящо под нуса, са запътва към печкъта. Она инак си ма гляда, нищо че си мъ ...