Сняг валеше на огромни парчета пух. В Сеул такова нещо хората рядко виждаха. Субарото едва смогваше да си почиства предното стъкло и бавно пъплеше към поредното местопрестъпление.
Инспектор Съ Шап Ши дъвчеше фаса между зъбите си и наблюдаваше мъките на чистачката на стъклото пред него. Тя все не успяваше да почисти стъклото до края. Абе, половинчата работа…
„ Мразя половинчатите работи!“ – беше креснала сутринта сегашната му приятелка Пей Тий. Сега и настроението му беше половинчато и чистачката работеше точно така половин-ча-то.
Субарото спря, чистачката му също. Миг само и през стъклата не се веждаше нещо – бяла непрогледна стена. Шап Ши запали нова цигара, изключи двигателя и се замисли: -“Какво имам? Полуизнасилено момиче, полуоткрит и полуизвестен насилник… Мамка му! Отново половинчата работа!
Шап Ши бръкна в джоба на палтото си, намери „синьото зъбче“ и го набута в ухото си. Потърси в ай-пода любимата си музика и колата се закефи от парчетата на Болкан Хорсес. Прехвърли всичкото ...