- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегърнала плюшена играчка... Толкова спокойно и неразрушимо хармонично...
- Мога да пиша приказки, но само наум - отбеляза тя... Австралийското слънце се прозяваше лениво... И тя самата се прозина... Колко е уморително да стоиш на един камък и да си част от Картината, помисли си тя. Всъщност, всички сме част от Картината - хората около нас ни приписват роли и ние - на тях и дори приписваме роли на самите себе си... Но най-трудната роля е да нямаш никаква роля...
- Искам да Ви поканя да напишете няколко Приказки, които да си чета за лека нощ - рече Той. Заприлича на малко детенце.
- С удоволствие, но не мога... Не ми се получава нещо... Например, вчера измислих Приказка, в която се разказва за еди ...