Шегите на "Времето" 5

                                                             (животоописание)

                                                                                                         Продължение 4

                                                                   1969 година.

               В началото на годината, заемащият длъжността "Началник на технически отдел", "удостоен инженер", напусна. "Удостоен инженер" беше среден техник, назначен на инженерна длъжност. В сила беше математическото неравенство "среден техник с червен билет е по-голямо от дипломиран инженер, без червен билет". Най- много техници, назначени на длъжност "инженер" или "Старши инженер", имаше от Брациговския "Техни-кОм", Разбирай "ТехникУм"! Затова беше наречен неофициално "Брациговската академия". Длъжността беше вакантна, нямаше кандидат "удостоен инженер" и Директорът инж. Ради Наумов се осмели да наруши правилото. На номенклатурна на градския комитет длъжност, със съгласието на Министерството, назначи безпартиен. Със допълнителна заповед да го замества в негово отсъствие. Заобикаляйки двамата главни инженери, на които разпореди да бъдат непрекъснато на обекта - всеки на своя хидровъзел. Инж. Дионисий Цанев на "Антонивановци", а инж. Георги Помашки на "Кричим". 

               Работното ми място беше вече в Дирекцията в Кричим. Край на тичането по скатовете около язовирната стена, равни на качване и слизане от петдесет етажна сграда. 

               Вратите на кабинетите ни бяха една срещу друга. На тая вляво пишеше "Директор", а на дясната "Началник технически отдел".

               Страшна скица беше тоя Ради! Гръмогласен добродушник. Преди да слезе в Кричим, беше Директор на инвеститорската дирекция в Девин. С дочения работен панталон, увисналата на една страна кожена шуба и цигара в уста, никой не можеше да допусне, че е Директор.

                И в Девин канцелариите на инвеститорите бяха на партера. Един ден в града пристигат трима проектанти от "Енергопроект" София. Идват за пръв път. Питат къде е инвеститорската дирекция и се отзовават пред вратата ù. На стъпалото пред вратата е седнал някакъв дребен смачканяк и пуши.

          - Извинете, това ли е Инвеститорската дирекция?

          - Това е.

          - Търсим Директора, инж. Ради Наумов. Тука ли е?

          - Тука е. Влезте в кабинета му и почакайте.

               Влизат, сядат и чакат. След като допушва цигарата си и смачква  фаса с крак, влиза в кабинета  Директорът, сяда на стола зад бюрото и пита чакащите:

          - Казвайте, какво ви води при мен? Изумените проектанти от София започват разговора по същество.

               Друг път стоим на тротоара пред Дирекцията в Кричим. Пушим и разговаряме. Отдалеч приближава чичо ми Борис, по-малък брат на баща ми, прекарал няколко месеца в концлагер, наречен ТВО. Спира се при нас, а аз му казвам:

          - Запознайте се, това е моят Директор! Чичо ми му подава ръка и казва името си. А Ради му подава ръка и се представя:

          - Приятно ми е! Ради Наумов от село Бъркач, Плевенско.

Чичо ми, дали недочул, дали за кодош, като го гледа в какъв вид е, пита:

          - От село Къркач ли казахте?

          - А бе, у наше село всички къркаме, ама името на селото още не сме сменили...

Последва непринуден дружен смях.

               Тръгваме заедно със служебната кола в командировка в Министерството на енергетиката, София. То е в сградата, дето сега е Президентството. Обикаляме по кабинетите на разни служители. Влизаме и в кабинета на Началника на "Капитално строителство". Шефът на всички енергийни инвеститорски дирекции в страната, инж. Петър Ников. Строителите му викаха Хитър Петър. Като дойдеше на обекта, ме канеше да тръгна с него по пътя покрай реката. Вървяхме, а той ме напътстваше:

          - Ти си още нов! Ще държиш строителя здраво за врата. Ще стискаш, ама ще гледаш да не го удушиш. Удушиш ли го, няма кой да ти свърши работата. Така и правех. Пазих парите на инвеститора, исках да бъдат спазени безусловно всички нормативни и проектни изисквания. Но при тежки ситуации, когато строителят не може да изплати заплатите, съм пускал авансови суми с обещание, че през следващия месец ще бъдат наваксани. В такъв случай слагах под документа наклонен подпис. Знаехме, че бащата на П. Ников е емигрант в Щатите. Той не можеше да дойде в България, за да види сина си. А на него не му разрешаваха да отиде до някоя западна страна и да се срещне с него. Народна демокрация!

          Приключихме работата си в Министерството. Излизаме от него и Ради ме пита:

          - Сега у коя кръчма че одим?

          - Предлагам да отидем на театър!

          - У кой театър?

          - У сатиричниот! - минавам на неговия диалект.

            Добре, ама на касата няма билети. Тръгваме по тротоара на "търси се"! Аз крача и викам "Търси се!", той повтаря и добавя: ..."и се предлагам!". 

Софиянки му гледат фасона и се усмихват... Намерихме билети и осъществихме културното мероприятие.

            Един ден вратата на кабинета ми се отваря с гръм, без почукване, и в рамката ù застава Ради. Още от вратата започва да крещи. За някаква забавена доставка на оборудване. Опитах се кротко да му обясня, че това не е пряко мое задължение. Има си сектор"Оборудване" със шеф В.Д., машинен специалист. А той:

            - Да, ама ти си над него! Защо не си проконтролирал!

            - Ами и ти си над него! - кипнах аз. И защо ми крещиш? Спречкахме се. Той излезе, тръшкайки вратата. Аз замахнах с две ръце наляво и надясно по бюрото и всички папки по него се разпиляха по пода. Излязох от кабинета и тръгнах нервно да се разхождам по тротоара, докато свърши работното време в 17 часа. Върнах се в кабинета, събрах  разпилените по пода папки и преди да изляза, вратата се отвори и в рамката ù се показа Ради.

            -Айде, тръгвай с мен! Да те водя някъде.

            - Никъде нямам намерение да ходя!

            - Тръгвай, бе! Началник съм ти!

            - До 17 часа! Сега е 17.10!

            - Айде стига се сърди! Ставай да те водя в избата на Венко. Да видиш кво вино е направил. Изби ме на смях, забравих кавгата, станах и тръгнахме към избата на Венко Илиев, машинен специалист. Съпруг на Доктор Илиева, която също обичаше винцето. Не напразно поговорката гласи "IN VINO VERITAS"!

            Тая скица с незлоблива душа, като ù казах, че имам намерение да се преместя на работа при строителите и че сме постигнали договореност със Началника на строителите инж. Йордан Байчев, ми рече:

           - Абе, стой си на стола, бе момче! Тук не ти е зле и ми трябваш! Кротувай! Там е по-голям огън! Не го послушах. Отидох при строителите на вакантната длъжност "Началник на технико-производствен отдел на обединението". Всеки хидровъзел поотделно имаше свой такъв отдел. И понеже тази длъжност беше почти празна от дейност, ми беше възложено да изпълнявам функциите на Главен инженер на строителството на 160 мегаватовата ВЕЦ "Антонивановци", сега ВЕЦ "Орфей". Със двама техници и един инженер-геодезист Петър Цветанов Петров - геодезистът Петров.

            Казват, че една централа е централа до под машинна сграда. Другото нагоре е къща. При нас нагоре имаше още една монтажна площадка на кота 422. И тя беше готова. Нагоре оставаше изхвъргачът на преливника на язовирната стена, който беше и покривът на централата. Към централата беше подкрановият път и подвижният кран за монтажа и експлоатацията. 

                                                                        СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

                                                                        ШЕГИТЕ НА "ВРЕМЕТО" 6